Исаия 42.5-16 (6-ти час)

5Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея. 6Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците, 7за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница. 8Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани. 9Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя. 10Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях. 11Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински. 12Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите. 13Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си. 14Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко; 15ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша; 16и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.

Битие 18.20-33 (Вечерня)

20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; 21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. 22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. 23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)? 24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? 25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? 26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. 27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: 28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. 29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. 30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. 31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. 32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. 33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Притчи 16.17-17.17 (Вечерня)

17Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си. 18Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост. 19По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви. 20Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. 21Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. 22Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост. 23Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му. 24Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. 25Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. 26Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят. 27Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън. 28Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. 29Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; 30замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба). 31Седина в пътя на правдата е венец на слава. 32Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. 33Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

1По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. 2Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. 3Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва. 4Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език. 5Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). 6Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.) 7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста. 8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее. 9Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. 10На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара. 11Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. 12По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. 13Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. 14Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. 15Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа. 16За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.) 17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.

Св. Иларион Нови, игумен Пелекетски, изповедник (754 г.)

Той приел монашески живот много млад и живял като отшелник в продължение на много години, като получил благодатта да лекува болести и да прогонва демони с молитвите си. По-късно станал игумен на манастира Пелекете във Витиния. По време на управлението на император Лъв Исавр, той и неговият манастир непоколебимо пазели светите икони и били жестоко преследвани. Иларион и неговите четиридесет монаси били заточени в затвор близо до Ефес, където светецът починал.

Покой на геронтиса Гаврилия (1992) (15 март по ст. ст.)

Майка Гаврилия, която е била позната на мнозина, които са все още живи, не е официално прославена от Църквата, но е смятана от мнозина за светица на нашето време. Нейната прекрасна биография, „Аскетка на любовта“, е преведена на английски и няколко други езика. Разказът по-долу е откъс от този на уебсайта на манастира „Свети Григорий Палама“.

„Геронтиса Габриелия е родена в Константинопол преди сто години, на 2/15 октомври 1897 г. Тя израства в града, докато семейството ѝ не се премества в Солун през 1923 г. Тя отива в Англия през 1938 г. и остава там през цялата Втора световна война. Учи се за подолог и физиотерапевт. През 1945 г. се завръща в Гърция, където работи с мисията за бежанци „Приятели“ и Американското селскостопанско училище в Солун в ранните следвоенни години. По-късно открива собствен терапевтичен кабинет в Атина до 1954 г. През март същата година майка ѝ умира и кабинетът е затворен. Сестра Лила напуска Гърция и пътува до Индия, където работи с най-бедните от бедните, дори с прокажените, в продължение на пет години.“

„Едва през 1959 г. тя отива в манастира „Мария и Марта“ във Витания, Палестина, за да стане монахиня. Когато пристига, тя моли отец Теодосий, капелан, за молитвено правило. Отец Теодосий е донякъде изненадан, когато открива, че тя може да чете дори древногръцки. Отец Теодосий казва: „Великите старци, за които чуваме, вече не съществуват. Аз със сигурност не съм такъв. Дойдохте тук, за да спасите душата си. Ако започна да ви давам правила, ще загубите душата си, а и аз също. Но ето отец Йоан. Той ще бъде вашият старейшина.“ Така че за първата ѝ година в манастира той я нарежда да чете само Евангелията и Свети Йоан Лествичник. (Трябва да се отбележи, че по това време „Лествицата“ не е била публикувана на съвременен гръцки език.)

„Тя беше три години във Витания. През април 1962 г. дойде съобщението, че патриарх Атинагор от Константинопол иска да изпрати православен монах в Тез, Франция. Сестра Габриелия отиде през Тез (тя говореше свободно френски от детството си) в Америка.“

„През 1963 г. тя се завръща в Гърция. Старецът е постриган в малката схима от игумен Амфилохий (Макрис) на Патмос в пещерата „Свети Антоний“ под манастира „Евангелизмос“, точно преди тя и монахинята Томасина да заминат отново за Индия. Старецът Амфилохий е ентусиазиран от идеята за монахиня, която да е отворена за активна евангелизация по света. В Индия тя прекарва три години в Нани Тал, Утар Прадеш, където отец Лазар Мур е свещеник и където се консултира със старецът в преводите си на Псалтира и Отците. Между 1967 и 1977 г. старецът пътува в мисионерското поле на Източна Африка, в Европа, включително посещава стари приятели и духовни отци Лев Жилет и Софроний от Есекс, отново в Америка и за кратко в Синай, където архиепископ Дамянос се опитва да въведе отново женското монашество. Тя пътува много, с голяма загриженост и широка любов към Божия народ. Някои от духовните ѝ деца я намират в Йерусалим до Гроба Христов; други намират…“ нея на мисионерското поле в Източна Африка. В продължение на години, започвайки около 1977 г., тя живееше скрита в малък апартамент, „Къщата на ангелите“ в Патисия, сред шума, смога и суматохата на централна Атина. Малко местенце, скрито местенце, ценно място за тези, които я познаваха там.

„През 1989 г. тя се преместила в скита „Свети Покров“ на остров Егина, близо до светилището на Свети Нектарий. Там тя призвала последните две от духовните си деца да станат монаси близо до нея и там продължила да приема много посетители. В началото на Великия пост през 1990 г. тя била хоспитализирана за рак на лимфните възли. Прекарала четиридесет дни в болницата, като я напуснала през Страстната седмица и получила причастие на Пасха. И за недоумение на лекарите, ракът изчезнал. Все още не било нейното време.“

„Старица най-накрая се оттеглила в тишина. Само с една последна монахиня тя се преместила за последен път в този живот на остров Лерос. Там установили исихастирион на Светите Архангели. Едва в тази последна година от живота си тя приела Великата схима от ръцете на отец Дионисий от скита „Малката Света Анна“ на Атон. Той дошъл да ѝ даде схимата в параклиса на Панагията в Кастро на върха на Лерос.“

„Геронтиса Габриелия почина от този свят на 28 март 1992 г., без никога да е построила манастир. През годините шест от нейните духовни деца станаха монаси, но никога повече от едно или две не бяха с нея едновременно. Само ангелите можеха да преброят броя на животите, които Бог докосна и промени чрез нея. Нейната биография и събрани съчинения бяха публикувани на гръцки през 1996 г., благодарение на труда на последната ѝ монашеска дъщеря и приноса на много, много други, които бяха скъпи за Геронтисата. Английският превод е в процес на подготовка [Забележка: вече е публикуван].“

„Всеки, който е познавал Старинтисата, е осъзнавал, че Бог не ни е оставил без Своите светии, дори и до днес. Малкото думи, записани тук, едва ли внушават яснотата и любовта на нейната душа. Думите са само инструменти на този свят; чудото на Старинтисата е било обгърнато от мистерията на тишината на идния свят.“

„Тя никога не е търсела репутация. Никога не е позволявала да се публикува нищо за нея през дългия ѝ живот и е позволявала на децата си да правят снимки само в последните ѝ години. Тези, до които Бог се е докосвал чрез нея, са я наричали Геронтиса; тя никога не се е превръщала в нещо друго освен в монахиня Габриелия.“

„Тя беше въплъщение на смирение и любов.“

Старинката въплъщаваше „екуменизъм“, който може да служи като модел за мнозина в наше време: тя беше напълно любяща и отворена към всички хора от всички вероизповедания, но въпреки че работеше свободно с протестанти и индуси в служба на човека, никога не правеше компромис с нито един аспект от православната си вяра. Веднъж някои протестантски колеги ѝ предложиха да се молят заедно; майка Гаврилия им благодари с любов, но каза: „Моля се само в църква или сама.“