Исаия 40.18-31 (6-ти час)

18И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите? 19Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки. 20А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо. 21Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята? 22Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене. 23Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. 24Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. 25Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият. 26Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва. 27А как говориш ти, Иакове, и казваш, Израилю: "пътят ми е скрит от Господа, и делото ми е забравено у моя Бог"? 28Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим. 29Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия. 30Уморяват се и момци и ослабват, и млади люде падат, 31а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят.

Битие 15.1-15 (Вечерня)

1Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше: не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма. 2Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск. 3И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми *. 4И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. 5Па го изведе навън и (му) рече: погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци. 6Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание. 7И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя. 8Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея? 9Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб. 10Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече. 11И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше. 12По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак. 13И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години; 14но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот; 15а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;

Притчи 15.7-19 (Вечерня)

7На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това. 8На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему. 9На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича. 10Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине. 11Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки. 12Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите. 13Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада. 14На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят. 15На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир. 16По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги. 17По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза. 18Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва. 19Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.

Евреи 2.11-18 (Апостол, Богородица)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Лука 1.24-38 (Евангелие, Богородица)

24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Събор на Архангел Гавраил

Всеки от Великите празници на Църквата е последван от възпоменание на някой светец, който участва в събитията на празника. Така че днес ние възпоменаваме Свети Архангел Гавраил, който донесе благата вест за зачатието на Христос на Мария, Богородица. Прологът дава следното учение:

„Вестителят на въплъщението на Божия Син, той е един от седемте велики ангела, които стоят пред Божия престол. Той разкри на Захария раждането на Предтечата и каза за себе си: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога“ (Лука 1:19). Името му, Гавриил, означава „Божий човек“. Говорейки за Благовещението, светите отци коментират, че ангел с такова име е бил изпратен, за да покаже кой е Той и каква е природата Му, който ще се роди от пречистата Дева. Той ще бъде Божият човек, Богочовекът, силният и могъщ Бог. Други са открили, че същият този Гавриил е обявил за зачатието на Дева Мария на Йоаким и Анна и че той е научил Моисей в пустинята да напише книгата Битие. Светите отци смятат, че Гавриил принадлежи към най-висшия и най-висш порядък на небесните сили, серафимите, тъй като серафимите стоят най-близо до Бога. И така, той е един от седемте серафими, най-близки до Бога. Имената на тези седем са: Михаил, Гавраил, Рафаил, Уриил, Селатиил, Йегудиил и Варахиил. Някои биха добавили Йеремилил към това число. Всеки има своето собствено служение, но всички са равни по почит. Защо Бог не е изпратил Михаил? Защото служението на Михаил е потискане на враговете на Божията истина, докато служението на Гавраил е възвестяване на спасението на човешката раса.“