Великденски пост — Разрешава се вино и елей
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. 33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. 35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Той е роден в Неапол (Неапол) от баща езичник и майка християнка и става офицер в римската армия. Въпреки че не е кръстен, майка му тайно го е учила на християнската вяра. Веднъж, в битка, ротата му е напълно обкръжена от врага и Никон си спомня съвета на майка си, че винаги когато е в беда, трябва да се прекръсти и да призовава Христос. Той прави това и веднага се изпълва със сила и решителност, така че вражеската армия е разбита. Никон се прибира вкъщи, като открито вика „Велик е Бог на християните!“, за голяма радост на майка си.
Той тайно пътувал до Кизик в Азия, където го кръщава епископ Теодосий. След това отива в манастир, за да прекарва дните си в молитва и учене. Но няколко години по-късно Теодосий, който е бил близо до смъртта, има видение, в което му е казано да посвети Никон за свой наследник. Той повикал Никон от манастира и, за учудване на монаха, веднага го ръкоположил за дякон, после за свещеник, а после за епископ.
По-късно епископ Никон се завърнал в Италия, за да проповядва Евангелието на Христос. В Неапол той намерил майка си все още жива и останал с нея до смъртта ѝ. След това тръгнал с девет ученици, бивши съборници, да провъзгласяват вярата. Чрез благодатните проповеди и пример на светеца, към този брой скоро се добавили още много ученици. По това време било в ход голямо гонение на християните и Квинтиниан, владетел на тази област, заловил Никон и неговите спътници и ги предал на мъчителите. Сто и деветдесет от спътниците на Никон загинали под мъчения. Самият Никон бил бит, одран и дори хвърлен от висока скала, но по чудо бил запазен. Накрая бил убит с меч и тялото му хвърлено на полето, за да бъде изядено от зверовете. Пастирско момче, обладано от дух на лудост, намерило тялото, паднало върху него и веднага се излекувало. Той разказал STORYта си на някои християни, които намерили тялото и го погребали с почести. Свети Никон се борил по време на управлението на император Деций.