Евреи 10.32-38 (Апостол)

32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 2.14-17 (Евангелие)

14Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. 15И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. 16Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? 17Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Мъченик Сабинас от Хермополис, Египет (287)

Той бил управител (бихме казали кмет) на град Хермополис в Египет. По време на гоненията той и много други християни избягали в планините, където Сабинас се затворил в една колиба и прекарвал дните си в пост и молитва. Но един беден човек, който му носел храна (и на когото Сабинас беше помогнал по много начини), го предаде на властите за две златни монети. Сабинас и шестима други бяха арестувани, вързани и заведени пред управителя Ариан. След жестоки мъчения Сабинас беше удавен в Нил.

Светият ни отец Христодулос, чудотворецът от Патмос (1111)

Той беше от района на Никея и родителите му Теодор и Анна го кръстиха Йоан. Още в ранна възраст той се посвети на монашеския живот и беше преименуван на Христодулос („роб на Христос“). След като напредна в аскетичния живот, той получи разрешение от император Алексий I (1081-1118) да основе църква и манастир на остров Патмос, посветени на Свети Йоан Богослов. И църквата, и манастирът стоят и продължават да се използват и до днес. Когато Патмос беше нападнат от арабите, той и учениците му избягаха в Еубея, където той почина. Учениците на светеца пренесли мощите му обратно в неговия манастир, където те продължават да вършат чудеса и днес.

Свети апостол Аристобул от Седемдесетте, първи епископ на Британия (I в.)

„Той беше брат на апостол Варнава и беше роден в Кипър. Беше последовател на апостол Павел, който го споменава в Посланието си до римляните (16:10). Когато великият апостол Павел постави много епископи в различни части на света, той назначи този Аристобул за епископ на Британия (т.е. Англия). В Британия живееше див народ, езически и нечестив, и Аристобул претърпя сред тях невъобразими мъки, нещастия и злоба. Те го биеха безмилостно, влачеха го по улиците, подиграваха му се и го осмиваха. Но в крайна сметка този свят човек постигнал успех чрез силата на Божията благодат. Той просветил народа, кръстил го в името на Христос Господ, построил църкви, ръкоположил свещеници и дякони и накрая починал там в мир и отишъл в Царството на Господа, на когото служил толкова предано.” (Пролог)

Бележка: в гръцкия календар той се почита на 15 март.