Исаия 11.10-12.2 (6-ти час)

10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава. 11Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови. 12И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища. 13И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема. 14И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици. 15И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават. 16Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.

1И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши. 2Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.

Битие 7.11-8.3 (Вечерня)

11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; 12и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. 13В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. 14Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати, 15влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа; 16и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). 17И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; 18а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. 19И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: 20водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. 21И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; 22всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. 23Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. 24А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. 2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. 3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

Притчи 10.1-22 (Вечерня)

1Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си. 2Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. 3Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне. 4Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява. 5Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син. 6Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните. 7Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно. 8Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне. 9Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан. 10Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне. 11Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните. 12Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове. 13В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка. 14Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел. 15Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. 16Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. 17Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се. 18Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав. 19При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен. 20Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество. 21Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум. 22Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.