1 Тимотей 5.11-21 (Апостол)

11А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят. 12Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание; 13освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава. 14И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула; 15защото някои вече се повлякоха подир сатаната. 16Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици. 17Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение. 18Защото Писанието казва: "не вързвай устата на вол, който вършее", и: "работникът заслужава своята заплата". 19Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели. 20Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх. 21Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.

Лука 17.26-37 (Евангелие)

26И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: 27ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. 28Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; 29но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; 30тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. 31В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад. 32Спомняйте си Лотовата жена. 33Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. 34Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; 35две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; 36двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят. 37На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.

Свети пророк Софония (7 в. пр.н.е.)

Той е девети сред малките пророци. Живял е в Йерусалим по време на управлението на цар Йосия (640-609) и според някои е правнук на цар Езекия. Името му означава „Господ защитава“ или „Господният стражев пост“.

Нашият преподобни отец Йоан Мълчалив, епископ на Колония (558)

Той е роден в християнско семейство в Никополис, Армения. Когато е на осемнадесет години, родителите му умират и с дванадесет други млади мъже основава малък манастир. След няколко години, много против волята си, е посветен на епископ на Колония, но продължава да живее аскетичния живот на монах. След девет години служба като епископ, обезкуражен от светските дела и интригите около него, той тайно заминава за Йерусалим, за да живее като монах. Той е божествено воден до манастира на Свети Сава, който го приема и, без да знае нищо за неговия сан, му отрежда скромно място сред новите монаси. Свети Йоан с радост приема всяка задача, която му е възложена, и служи на другите монаси в смирение и мълчание. След като завършва послушничеството си, му дава килия, където живее в пълно мълчание, постейки пет дни в седмицата. В събота и неделя се присъединява към братята за молитва, причастие и храна; но дори и в тези моменти другите монаси се назидават от мълчанието и непрестанното му разкаяние. Свети Сава желае да го направи свещеник и го води да бъде ръкоположен от Йерусалимския патриарх. Свети Йоан помолил патриарха за лична среща и обяснил, че не може да бъде ръкоположен, защото вече е епископ. Патриархът върнал свети Йоан на свети Сава, казвайки му само, че е невъзможно той да ръкоположи Йоан, на когото трябва да бъде позволено да живее в мълчание и уединение. Свети Сава бил озадачен (мислейки, че някакъв грях е попречил на монаха да бъде ръкоположен), но скоро получил откровение за истинския сан на Йоан.

След много години на отшелничество, свети Йоан се оттегля в пещера в пустинята за девет години. Той става известен като божествено просветен съветник и чудотворец и с радост приема всички, които идват при него за напътствие или молитва. През 509 г. се завръща в манастира, където живее като отшелник в килията си, общувайки със света само чрез един от своите ученици. В продължение на много години той живее само на рядка каша, в която смесва пепел. Един ден ученик го вижда да сипва пепел в храната си и Йоан изоставя практиката, не желаейки да бъде известен с практикуването на каквато и да е добродетел.

Веднъж той помолил Бог за знак, който да му покаже дали ще му бъде дадено да влезе в Небесното царство. Взел едно смокиново зърно и го поставил на гола скала пред килията си. Без пръст и вода, семето поникнало, пуснало листа и цветове и дало три смокини, които Свети Йоан споделил с учениците си. След това светецът се приготвил за смъртта си. Той починал в мир на 104-годишна възраст.