Евреи 7.18-25 (Апостол)

18А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност, 19защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. 20И доколкото това ставаше не без клетва 21(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя - с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: "кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков"), 22дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус. 23Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват; 24а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго. 25Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.

Лука 21.37-22.8 (Евангелие)

37Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска. 38И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.

1Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; 2а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. 4И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. 5Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; 6и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.

Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (107)

Съществува предание, че именно младото момче Игнатий Христос взел на колене, за да обясни на последователите си, че трябва да станат като деца, за да влязат в Царството. Той познавал лично светите апостоли и заедно със свети Поликарп (25 февруари) бил ученик на свети Йоан Богослов. Той наследил Евод като втори епископ на Антиохия, столицата на Сирия и по това време един от най-големите градове в света. Тук, по време на гоненията на Домициан, той укрепил верните, довел много езичници при Христос и се молил самият той да бъде удостоен с мъченическия венец. Паството му го наричало Богоносец, титла, от която той не се отказвал, защото казвал, че всички християни след кръщението си са истински носители на Христос, облечени в Светия Дух.

Когато за известно време мирът в Църквата бил възстановен, светият епископ се посветил на организирането на младата Църква върху здрави основи във време, когато последният от апостолите бил починал съвсем наскоро. Той установил принципа, че благодатта, дадена на апостолите на Петдесетница, се предава на назначените от тях епископи и така нататък през поколенията: апостолското наследяване.

Император Траян, преминавайки през Сирия, за да воюва в Армения, прекарал известно време в Антиохия и започнал гонение на християните. Радвайки се, че най-накрая е настъпил часът на мъченичеството, Игнатий се представил пред императора и красноречиво заявил вярата си в Христос.

„Значи ти си ученик на разпнатия при Понтий Пилат?“ – попитал императорът.

„Аз съм ученик на Този, Който прикова греха ми на кръста и стъPKа Дявола и неговите хитрости.“

„Защо се наричаш Богоносец?“

„Защото нося живия Христос в себе си!“

„Затова, нека носителят на Разпнатия бъде отведен във вериги в Рим, където да бъде хвърлен на лъвовете за забавление на народа.“

И така станало. По време на дългото и трудно пътуване до Рим, жестоко малтретиран от стражите си, светецът написал серия от писма до младите църкви, които остават едно от съкровищата на Църквата. В Смирна той успял да се срещне със своя съученик Поликарп и да му повери грижата за църквите, чийто пастир бил. Както Траян заповядал, в Рим той бил отведен в амфитеатъра и, както казва Синаксарионът, „влязъл на арената, сякаш се приближавал към светия олтар, за да отслужи последната си литургия в присъствието на верните, които се били тълпили сред езичници по стъпалата на амфитеатъра“. След няколко мига той бил напълно погълнат от лъвовете, с изключение на няколко кости. Те били събрани от верните и върнати в Антиохия.

В своето Послание до римляните, светият епископ пише на някои, които желаят да го спасят от мъченичеството му: „Аз съм Божията пшеница и съм смлян от зъбите на дивите зверове, за да се окажа чистият Божий хляб.“

Кончина на Светия ни отец Йоан Кронщатски (1908 г.)

Главното му възпоменание е на 19 октомври.