24 Ноември 1996
25-а неделя след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей

Почитани светии

Великомъченица Екатерина Александрийска
Свети свещеномъченик Климент, епископ на Рим (ок. 100 г.)
Свети свещеномъченик Петър Александрийски (312)
Свети мъченик Меркурий Смоленски (1238)

Библейски четива (Синодален превод)

Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Ефесяни 4.1-6 (Апостол)

1И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, 2с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов 3и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. 4Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; 5един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, 6един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.

Лука 10.25-37 (Евангелие)

25И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? 26А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? 27Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". 28Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. 29Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? 30Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. 32Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. 33Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, 34и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. 36И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? 37Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Жития на светиите

Свети свещеномъченик Климент, епископ на Рим (ок. 100 г.)

Той е бил наставен във вярата Христова от самия Свети Петър и може би е Климент, споменат от апостол Павел като сътрудник във Филипяни 4:3. Той е ръкоположен за епископ на Рим около 91 г.; някои предания го наричат първият епископ на Рим, други - третият след Свети Лин и Анаклет. (Това не е непременно противоречиво: в апостолската епоха длъжностите на старейшина и епископ не са били строго разграничени и тримата епископи може да са служили едновременно или на свой ред.) Той е автор на Посланието на Климент, което е било толкова високо ценено в ранната Църква, че често се среща в ранните версии на Новия Завет. Светият епископ е извършил безброй обръщания във вярата в Рим, дори е довел префекта Сисиний и съпругата му Теодора до вярата, след като по чудо ги е излекувал от слепота. Успехът на епископа толкова разгневил император Траян, че той наредил Климент да бъде заточен в Крим, на далечната източна граница на империята. Там светият епископ продължил да върши чудеса на евангелизацията, основавайки седемдесет и пет църкви за една година и обръщайки безброй езичници към вярата в Христос. Накрая, за да спре делото на светеца, управителят на областта го измъчвал жестоко, след което го хвърлил в Черно море с котва на врата. Повече от 700 години по-късно, през 860 г., свети Кирил (паметен на 11 май) пристигнал в Крим, изпратен от свети Фотий, патриарх на Константинопол. Той намерил мощите на свети Климент вярно съхранявани там и донесъл част от тях обратно в Константинопол.

Свети свещеномъченик Петър Александрийски (312)

Свети Петър е бил епископ на Александрия в продължение на дванадесет години. Именно той отлъчва Арий. Когато някои от последователите на Арий се обръщат към епископа с молба да възстанови Арий в общението на Църквата, те са изненадани от категоричния отказ на епископа, тъй като еретикът все още не е бил ясно и публично изявил богохулното си учение, че Синът е творение на Отца. Тогава светият епископ разкрива на тези последователи видение, което е видял, в което Христос му се явява като дете, облечено в дреха, разкъсана наполовина от главата до петите. Когато свети Петър попитал Господ кой е разкъсал дрехата Си, той казал, че Арий е този, който не трябва да бъде приеман отново в общение. Светият епископ е обезглавен по време на управлението на Максимин. Той е наречен „Печатът на мъчениците“, защото е последният епископ на Александрия, претърпял мъченичество под управлението на езическите императори.

Свети мъченик Меркурий Смоленски (1238)

Той бил войник от Византия, един от защитниците на Смоленск, когато е обсаден от татарите през 1238 г. Един ден Божията майка се явила на Меркурий и му казала, че татарите подготвят изненадваща атака - и освен това, че трябва да грабне оръжие и да атакува врага сам. Уповавайки се изцяло на Бог, самотният войник се хвърлил срещу татарската войска, викайки „Пресвета Богородице, помогни ми!“. Той бързо бил обкръжен и посечен и се оказало, че действието му е било толкова безразсъдно, колкото изглеждало, когато жена начело на славна войска, обградена от светлина, се появила и отблъснала татарската армия. На следващата сутрин жителите на Смоленск намерили земята покрита с телата на враговете си. Те погребали Меркурий в катедралата, където оттогава той е почитан като мъченик.