2 Солунци 1.1-10 (Апостол)

1Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа: 2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 3Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва, 4че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте; 5това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате. 6Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, 8в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа 9и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, 10когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.

Лука 12.13-15, 22-31 (Евангелие)

13Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. 14А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? 15При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. 22И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: 23душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото. 24Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! 25Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? 26И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? 27Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. 28И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! 29Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, 30защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; 31но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.

Свети мъченик Платон (266)

Той живял в Анкира Галатийска по време на управлението на император Максимиан. Арестуван за открито изповядване на вярата си в Христа, той бил подложен на много жестоки мъчения и, отказвайки след всяко мъчение да се поклони на идолите, накрая бил обезглавен.

Свети мъченик Роман и светото дете, което се обяви за Христа (305)

„Свети Роман бил дякон и екзорсист в църквата в Кесария в Палестина. Той се оказал в Антиохия през 303 г., когато били публикувани указите на император Диоклециан за общо преследване на християните. Той не можел да понесе да види толкова много християнски мъже, жени и деца, които се отричат от вярата си в истинския Бог от страх от страдание. Когато отишли да принесат жертва на идолите, той се затичал, обзет от ревност за правда, викайки с висок глас „срам за тях“. Веднага бил арестуван и отведен пред градския префект. Той се изправил пред разпит смело и за да докаже глупостта на езическия култ, поискал да доведат дете, избрано произволно от тълпата на площада. Роман попитал момчето дали е по-разумно да се покланя на единствения Бог и Създател на света или на многото богове на езичниците. Показвайки се по-мъдър от езичниците, детето без колебание решило да избере Бога на християните. Префектът изпаднал в ярост, че е бил изложен на нелепост, и наредил младият изповедник да бъде подложен на мъчения.“ далеч в присъствието на майка си. Детето издържало мъките без да трепне, но казало на майка си, че е жадно и иска да пие. „О, скъпи мой сине“, отвърнала възхитителната жена, „не пий тленна и временна вода, но запази смелостта си, за да пиеш жива и вечна вода в Божието царство!“ Детето било обезглавено, а свети Роман бил осъден на изгаряне до смърт. Той приел присъдата с радост и с сияещо лице бил отведен несъпротивително на кладата. Тъй като императорът бил в града, палачите изчакали решението му, преди да запалят огъня, и доблестният мъченик възкликнал при забавянето: „Къде е огънят, който е приготвен за мен?“ Но екзекуцията била отложена, за да може той да бъде доведен лично пред императора. Осъзнавайки, че християните се радват на смъртта на мъченик като вход към вечния живот, тиранът искал да увеличи страданията на Христовия атлет, като отложи момента на освобождението. Той заповядал на палачите да откъснат езика му, който Роман доброволно предложил, и той по чудо продължил да хвали Бога и да насърчава верните, след като бил отрязан. След това мъчение той бил затворен за дълго време във вериги до рождения ден на императора. Това се празнувало в цялата империя и било обичайно да се освобождават затворниците. Но Роман не бил освободен; със смачкани крака в кладата, той бил тайно удушен в тъмницата си и така получил украшението на мъченичеството, както желаел.“ (Синаксарион)

Свети новомъченик Анастасий Епирски (1750) и Даниил, когото той обърна във вярата

Анастасий и сестра му били гръцки селяни, живеещи в Епир под османско владичество. Един ден през селото им минала група турци, водени от Муса, син на местния паша (управител). Муса бил поразен от красотата на сестрата на Анастасий и се опитал да я залови, но Анастасий се хвърлил върху турците и се борил с тях достатъчно дълго, за да може сестра му да избяга. Бащата на Муса арестувал Анастасий и го довел пред себе си и, впечатлен от смелостта му, се опитал да го обърне към исляма с много средства: заплахи, побоища и предложения за светски почести; но Анастасий устоял и бил хвърлен в затвора.

Муса бил трогнат от начина, по който Анастасий понасял всички тези изпитания и изкушения, и искал да научи повече за вярата, която го крепила. Отишъл тайно в килията на Анастасий, надникнал вътре и видял двама млади мъже с блестяща на вид с затворника. Те изчезнали веднага щом Муса влязъл. Анастасий казал на Муса, че това са ангели, които пазят и помагат на всеки християнин, особено когато страда за Христос. Той също така обяснил по прост начин Евангелието на Иисус Христос, което позволява на Неговите последователи да не ценят светските неща. Муса, дълбоко трогнат, се хвърлил в краката на Анастасий и поискал да стане християнин. Анастасий му казал да изчака до подходящия момент, защото обръщането му във вярата ще накара баща му да преследва всички християни, които са под негова власт. Няколко дни по-късно, през 1750 г., Анастасий бил обезглавен по заповед на пашата.

Скоро след това Муса посетил гробницата на свети мъченик и получил видение на Анастасий, който му се явил обгърнат от светлина и го подтикнал да продължи по пътя към Христос. Муса избягал от владенията на баща си на Пелепонес, където получил напътствия във вярата от възрастен аскет. След това пътувал до Венеция, за да бъде кръстен, без да се страхува от отмъщение от турците. С течение на времето станал монах на Корфу, получавайки монашеското име Даниил. Там живял в аскетизъм, но в него нараствало желанието да вкуси мъченичество за Христос, затова пътувал до Константинопол, за да обяви обръщането си във вярата на мюсюлманите. Но християните там го разубедили, знаейки, че обръщането във вярата на такъв виден турчин, ако се разбере, би довело до отмъщение срещу християните. Свети Даниил се завърнал на Корфу, където основал църква в чест на свети Анастасий и починал в мир.