1 Солунци 5.9-13, 24-28 (Апостол)

9защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа, 10Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него. 11Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите. 12И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, 13и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си. 24Верен е Оня, Който ви призовава, Който и ще стори това. 25Братя, молете се за нас. 26Поздравете всички братя със свето целуване. 27Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя. 28Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас. Амин.

Лука 12.2-12 (Евангелие)

2Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; 3затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. 4А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; 5но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. 6Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. 7А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. 8И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; 9а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. 10И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. 11А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; 12защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Той е роден в Украйна през 1722 г., един от многото деца на свещеник. Учи в Църковната академия в Киев, но е разочарован от светския дух, любовта към уединението и западния богословски климат, които открива там.

След четири години той напуска училището и се впуска в търсене на духовен отец и манастир, където да живее в бедност. В крайна сметка намира мъдри духовни водачи в Румъния, където много от руските монаси са избягали след реформите на Петър Велики. Оттам пътува до Света Гора. Духовният живот и там е в упадък и Платон (името, което му е дадено като послушник) става отшелник, посвещавайки дните си на молитва и четене на Светото писание и писанията на Отците. След четири години гостуващ старейшина от Румъния го пострига за монах под името Паисий и го съветва да живее с други монаси, за да избегне духовните опасности от преждевременното започване на уединен живот. Пристигат няколко братя от Румъния, които се стремят да го направят свой духовен отец, но тъй като той се чувства недостоен да поеме тази задача, всички те живеят в бедност и взаимно послушание. Други се присъединяват към тях от Румъния и славянските страни и с течение на времето приемат общежитие, като Паисий е техен неохотен игумен.

През 1763 г. цялата общност (нараснала до шестдесет и пет души) напуснала Света Гора и се върнала в Румъния. Даден им бил манастир, където приели атонското правило за живот. Игумен Паисий въвел Иисусовата молитва и други аспекти на исихазма в монашеския живот там: преди това време те били използвани предимно от отшелници. Църковните служби се провеждали пълноценно, като хоровете пеели последователно на славянски и румънски език. Монасите се изповядвали пред своя старец всяка вечер, за да не залезе слънцето над гнева им, а на брат, който таял злоба към друг, било забранено да влиза в църквата или дори да казва „Отче наш“, докато той не я уреди.

Монашеското братство в крайна сметка нараснало до повече от хиляда души, разделени в два манастира. Посетители и поклонници идвали от Русия, Гърция и други земи, за да се докоснат до светия му пример.

Свети Паисий е научил гръцки, докато е бил на Атон, и се е заел да направи точни славянски преводи на писанията на много от Отците на Църквата. Гръцката „Добротолюбие“ е публикувана неотдавна преди това и свети Паисий създава славянска версия, която е четена в целия славянски православен свят. (Това е „Добротолюбието“, което поклонникът носи със себе си в „Пътят на поклонника“).

Светецът починал в мир през 1794 г., една година след публикуването на неговата „Славянска добротолюбие“. Синаксарът обобщава влиянието му: „Тези преводи и влиянието на светеца чрез дейността на неговите ученици в Русия доведоха до широко духовно обновление и до възстановяване на традиционния монашески живот там, което продължило до Революцията от 1917 г.“