Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Всички тези апостоли са били сред Седемдесетте и всички са споменати от св. Павел в Посланието към римляните 16. Светиите Олимп и Родион последвали св. Петър в Рим и били обезглавени при Нерон около 54 г.
Останалите трима починаха в мир, след като служиха на Църквата като епископи: Св. Сосипатер като епископ на Икония; Св. Ераст (описан от Св. Павел като градски съкровищник на Коринт) като епископ на Панеас (Кесария Филиппова); Св. Кварт като епископ на Бейрут. Казват, че Кварт е обърнал повечето граждани на Бейрут към вярата в Христос преди смъртта си.
„Кападокия (в Източна Турция) е почти лишена от християни сега, но през 1840 г., когато Свети Арсений е роден там, все още е имало жизнени православни общности. Той става монах и е изпратен в родния си град Фараса, за да служи на хората. Той става известен като могъщ ходатай пред Бога, молейки се за всички, които идват при него, мюсюлмани, както и християни. Неговите безбройни чудеса на изцеление стават известни в цяла Кападокия; тези, които не могат да дойдат да го видят, понякога му изпращат дрехи, за да се моли над тях. Той става известен като Хаджиефендис, мюсюлмански почетен термин за поклонници, защото прави поклонение в Светата земя пеша на всеки десет години. Той никога не приема никакви подаръци в замяна на своите молитви и изцеления, казвайки: „Нашата вяра не се продава!“
„Той криеше светостта си, доколкото можеше, под груба и остра външност. Ако някой изразеше възхищение от него, той отговаряше: „Значи мислиш, че съм светец? Аз съм просто грешник, по-лош от теб. Не виждаш ли, че дори губя самообладание? Чудесата, които виждаш, са извършени от Христос. Не правя нищо повече, освен да вдигам ръце и да Му се моля.“ Но както казва Писанието, молитвите на праведния човек могат много и когато Свети Арсений вдигаше ръце, често следваха чудеса.“
„Той живееше в малка килия с пръстен под, постеше често и имаше навика да се затваря в килията си поне за два цели дни всяка седмица, за да се посвети изцяло на молитва.“
„Отец Арсений предсказал изгонването на гърците от Мала Азия, преди то да се случи, и организирал паството си за заминаване. Когато заповедта за изгонване дошла през 1924 г., възрастният светец повел своите верни на 400-километрово пътешествие през Турция пеша. Той предсказал, че ще живее само четиридесет дни след като стигне до Гърция, и това се сбъднало. Последните му думи били: „Душата, душата, грижете се за нея повече от плътта, която ще се върне в земята и ще бъде изядена от червеи!“ Два дни по-късно, на 10 ноември 1924 г., той починал в мир на осемдесет и три години. От 1970 г. насам много явления и чудеса са се случили близо до светите му мощи, които се намират в манастира Суроти близо до Солун. Той бил официално прославен от Константинополската патриаршия през 1986 г.“
— Източник: Православна енория „Свети Йоан Кронщатски“ (Великобритания)
Основният източник за живота на Свети Арсений е „Свети Арсений Кападокийски“, съставен от старец Паисий от Света гора, който е бил кръстен като бебе от светеца.