Колосяни 2.20-3.3 (Апостол)

20И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления: 21"не се докосвай, не вкусвай, не пипай" 22(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), - според човешки заповеди и учения? 23Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.

1И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; 2за небесното мислете, а не за земното. 3Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога;

Лука 9.23-27 (Евангелие)

23А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. 24Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси. 25Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди? 26Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели. 27Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

Светата девица мъченица Анастасия от Рим (256)

Тя е живяла в Рим по времето на царуването на императорите Деций и Валериан. Още в ранна възраст тя остави всичко, за да се посвети на живот на непрестанна молитва, като влезе в малък манастир в Рим, ръководен от монахиня на име София. Заради християнската си вяра тя беше арестувана и заведена пред управителя Пробус и, когато смело изповяда Христос и отказа да почете идолите, беше подложена на поредица от жестоки мъчения, в резултат на които умря. Ангел насочи София да събере светите й мощи, които днес се почитат в манастира Григориу на Атон.

Понякога ни казват, че монашеството се е развило в Църквата, след като християнството е било прието и е станало по-светско. STORYта на Света Анастасия е едно от многото доказателства в живота на светиите, че това, което днес наричаме монашество, е съществувало още от най-ранните дни на Църквата.

Светият ни отец Абрамий (366) и племенницата му Мария (371) от Месопотамия

Абрамий беше християнин от благородно потекло, който в ранна възраст остави всичко (включително младата си съпруга), за да живее като отшельник. Той направи това в продължение на петдесет години. Когато братът на Абрамий почина, оставяйки седемгодишната си дъщеря Мария сираче и сама, светецът я взе под своя грижа, давайки ѝ монашеска килия близо до своята. Въпреки че Мария се посвети с радост на монашеския живот, когато беше на около двадесет години, тя падна в грях с развратен монах, който посети скита. Още по-лошо, след това тя изпадна в отчаяние, мислейки, че е загубила спасението си, и избяга от скита, за да стане блудница в близък град. Абрамий, който не знаеше какво се е случило или къде е отишла, се молеше постоянно за нейната безопасност и да му бъде показано къде е избягала.

Един ден един пътник разказал на Абрамий какво се е случило с племенницата му. Веднага той станал, облякъл се като войник и отишъл в публичния дом, където работила Мария, „защото спасението на една душа означавало за него повече от скита, монашеския обет, аскезата или самата молитва“ (Синаксар). Все още преоблечен, той поръча храна – първото му вино и месо от петдесет години насам – и след това отиде с Мария в стаята ѝ. Едва тогава той разкри самоличността си и със сълзи, без изобщо да я обвинява, я умоляваше да напусне това място и да се върне с него. „Да тръгваме, дете мое; нека се върнем в нашата пустиня. Нека твоята вина бъде моя. Аз ще отговарям за нея пред Христос в деня на съда.“ Тя се върна с него и, с покаяние, се молеше толкова пламенно, че скоро й беше дадена не само увереност за прошка, но и силата да върши чудеса. Свети Абрамий почина в мир в дълбока старост; Мария го последва във вечната радост пет години по-късно.