Филипяни 4.10-23 (Апостол)

10Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време. 11Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: 12знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. 13Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. 14При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. 15А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; 16защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. 17Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. 18Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу. 19Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. 20А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин. 21Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене. 22Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом. 23Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 7.36-50 (Евангелие)

36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; 38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. 39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! 41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; 42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? 43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. 44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. 46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. 47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. 48Ней пък рече: прощават ти се греховете. 49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? 50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

Св. Иларион Велики от Палестина (371)

Роден е в Палестина от езически родители, които го изпратили в Александрия, за да получи образование. Там се запознал с християнската вяра и бил кръстен. Чувайки за славата на Св. Антоний Велики, той се срещнал с великия „Отец на монасите“ и решил да се посвети на аскетичния живот. До края на живота си той пътува от място на място, водейки най-аскетичен живот на уединение, молитва и пост. Но където и да отидеше, неговата святост блестеше като фар и той ставаше известен на хората, които се стичаха при него за съвет, наставление и изцеление. Тогава той бягаше на друго място и започваше отново. Пътуванията му го отвеждат в Египет, Либия, Сицилия и накрая в Кипър, където почива в дълбока старост. Докато лежи на смъртното си легло, той извиква: „Тръгни, о, душа моя. От какво се страхуваш? Тръгни! Защо се тревожиш в мен? Служила си на Иисус Христос почти седемдесет години и се страхуваш от смъртта?“ Като изрече тези думи, той почина.

Синаксарионът дава изключително подробно описание на неговите аскетични подвизи, което може да бъде поучително:

“ От шестнадесетата до двадесетата си година подслонът на Иларион беше проста колиба, направена от тръстика и блатни треви. След това той построи малка, ниска килия, която приличаше повече на гробница, отколкото на къща. Лежеше на твърдата земя и се миеше и подстригваше само веднъж в годината, на Великден. Никога не переше кожата, която му беше дал Свети Антоний, и носеше същата туника, докато тя се разпадна на парчета. Той знаеше цялото Свещено Писание наизуст и го рецитираше на глас, стоящ с благоговение, сякаш Бог беше видимо присъстващ. От двадесет и първата до двадесет и седмата си година, няколко леща, накиснати в студена вода, бяха в продължение на три години неговата ежедневна храна, а през следващите три години той не приемаше нищо друго освен хляб, поръсено със сол. От двадесет и седмата до тридесетата си година се хранел с диви растения; от тридесет до тридесет и пет години – с шест унции ечемичен хляб и малко зеленчуци, приготвени без масло. После, като се разболял и зрението му отслабнало, той добави малко масло към храната си, но не увеличи дажбата си от хляб, въпреки че виждаше тялото си да отслабва и вярваше, че смъртта му наближава. На възраст, на която другите обикновено намаляват строгите си аскетични практики, той продължи да спазва тази диета с удвоена ревност, като млад послушник, до смъртта си. Никога не ядеше преди залез слънце и не прекъсваше поста си нито за най-големите празници, нито при най-тежките болести.”

Свети новомученик Йоан от Монембасия (1773)

„Свети Йоан беше от Монембасия в Пелопонес. По онова време регионът бил под турско иго и подложен на чести набези от албанци, които пленявали християни, за да ги продават като роби. По време на един такъв набег бащата на Йоан бил убит, а момчето и майка му били отведени като пленници в Лариса, където били продадени на един турчин от Солун. Този мъж, който нямал син, искал да осинови Йоан и да го направи мюсюлманин. Но нищо не успя да убеди петнадесетгодишния младеж: привлекателни обещания, заплахи с побой, магическите изкуства, които съпругата на турчина използваше, за да го накара да загуби целомъдрието си, всичко беше напразно. Йоан остана непоколебим като скала и предпочете да гладува дни наред, отколкото да наруши църковните пости. Турчинът се разяри от неуспеха си да надделее над младия си роб и заби меч в стомаха му. Два дни Йоан страдаше в агония, преди да отпътува към обиталището на блажените.” (Синаксарион)

Св. Иларион, епископ Мъгленски (1164)

Свети Иларион Мъгленски е първият засвидетелстван епископ на Мъгленската епархия, живял през XII в. Ръкоположен е за епископ около 1134 г. от архиепископ Евстатий. Той се отличава с ревностна борба срещу богомилската и арменската ерес, които са се разпространили в неговата епархия.

Свети Иларион почива мирно на 21 октомври 1164 г. През 1206 г. българският цар Калоян пренася мощите му в столицата Търново, където те стават обект на всенародно поклонение.