Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Свети мъченик Лонгин Центурион (1-ви век)

Това е центурионът, който стоеше при кръста на Христос и, виждайки как Той издъхва, извика: „Наистина Този беше Син Божий“ (Матей 27:54). От този ден нататък той стана вярващ и скоро беше кръстен. Според някои сведения той е бил един от стражарите при гроба на Христос и е бил сред онези, които юдейските водачи са се опитали да подкупят, за да не разгласяват вестта за Възкресението. Но Лонгин не се поддаде на подкуп, затова водачите замислиха да го убият. Той напусна армията и отиде в родната си Кападокия, където смело проповядваше Христос. Беше обезглавен по нареждане на Понтий Пилат.

Нашият почитаем отец Гал, просветител на Швейцария (640)

Роден е в Ирландия в семейство на заможни родители, които го изпращат да се образова в манастира в Бангор. Там той приема аскетичния живот и става монах. Той е един от дванадесетте монаси, които пътуват с духовния си отец Св. Колумбан (23 ноември) като мисионери в Галия. С времето част от групата пътува в езически земи, нагоре по река Рейн до езерото Цюрих. Монасите се заселват на езерото Констанц около параклис, посветен на Св. Аурелия, който е бил превзет от езичниците като светилище; те почистват и преосвещават параклиса, който става център на новия им манастир. Свети Гал живее като отшелник, служейки на братята, като изработва мрежи и лов на риба. През 612 г. Свети Колумбан заминава за Италия с повечето от учениците си, оставяйки Свети Гал и още няколко души да продължат живота си. Когато Свети Гал избавил Фридебурга, дъщерята на местен херцог, от демон, той предложил на светеца парцел земя на брега на езерото Констанц; тук бил основан манастирът, който по-късно носел името на Свети Гал.

На няколко пъти свети Гал отказвал покани да стане епископ или да поеме абатството на големия манастир в Люксей. На всички такива молби той отговарял, че предпочита да служи, отколкото да командва. Той продължил да живее в своята изолирана монашеска общност, докато починал в мир през 640 г., на възраст от деветдесет и девет години. В по-късните години и чак до Средновековието манастирът „Св. Гал“ става известен със святостта на монасите си и с библиотеката си.