Евреи 12.25-26, 13.22-25 (Апостол)

25Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата, 26Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: "още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето". 22Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах. 23Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя. 24Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия. 25Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

Марк 10.2-12 (Евангелие)

2Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей? 4А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне. 5Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. 6Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. 7Затова ще остави човек баща си и майка си 8и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. 9И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. 10Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото. 11Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.

Синаксис на Седемдесетте апостоли.

В допълнение към Дванадесетте апостоли, нашият Господ назначи седемдесет ученици да отидат и да разнесат Благата вест по света (виж Лука, гл. 10). По-късно към тази група се присъединиха и други, така че всъщност техният брой надхвърля седемдесет, макар че всички те все още се наричат „от Седемдесетте“.

На този ден ние почитаме и групата от онези, които са били изпратени от Светия Дух през вековете, за да проповядват радостното Евангелие на Христос.

Етиопският евнух на царица Кандаке

Кръщението му от светия апостол Филип е разказано в Деяния, глава 8. Той вече търсеше Божиите неща – STORYта го показва да чете Книгата на Исая и уточнява, че отиваше в Ерусалим, за да се поклони. Той се върна у дома („радваше се“, казват писанията) и проповядваше Евангелието на Христос в родната си земя; древната Църква на Етиопия проследява началото си до неговата мисия. Той умря мъченическа смърт.

Преподобна Аполинария (V в.)

Тя била девица от високо потекло, дъщеря на магистрат на име Антим в град Рим. Изпълнена с любов към Христос, тя убедила родителите си да ѝ позволят да отиде на поклонение в Светата земя. В Ерусалим тя уволнила повечето от придружителите си, раздала бижутата, скъпите си дрехи и парите си на бедните и продължила към Египет, придружавана само от двама доверен слуги. Близо до Александрия тя се откъснала от тях и избягала в гората, където живяла в аскеза в продължение на много години. След това се отправила към Скетис, известната пустинна монашеска колония, и се представила като евнух на име Доротеос. Под този облик тя била приета като монах.

Антим, след като загуби по-голямата си дъщеря, беше сполетян от още една скръб: по-малката му дъщеря беше обладана от демон. Той изпрати дъщеря си в Скетис, молейки светите отци там да ѝ помогнат с молитвите си. Те я повериха на грижите на „Доротеос“, който след дни на непрестанна молитва успя да излекува напълно (незнаещата за това) си сестра. Когато момичето се върнало у дома, се оказало, че е бременна, и Антим, разгневен, наредил да му доведат монаха, който се е грижил за нея. Той бил изумен да открие, че „Доротеос“ е собствената му дъщеря Аполинарна, за която бе загубил надежда да види отново. След няколко дни святата жена се върна в Скетис, като продължи да крие самоличността си от събратята си монаси. Едва при смъртта й истинската й STORY беше разкрита.