Яков 3.11-4.6 (Апостол)

11Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. 13Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. 14Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: 15това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; 16защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. 17А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

1Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? 2Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. 3Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия. 4Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога. 5Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"? 6Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".

Марк 11.22-26 (Евангелие)

22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

Света мъченица Татяна (ок. 230)

Тя била дъщеря на богат римски консул. Станала дякониса в Рим и била арестувана като християнка по времето на Александър Северин. Пред съда тя безстрашно изповядала Христос, а когато я завели в храма, за да я принудят да принесе жертва, тя съборила идолите със силата на молитвата си. Тогава войниците я хванали и я подложили на много унижения и мъчения, като накрая я хвърлили в разпалена пещ. Когато това не й навредило, я хвърлили на дивите зверове, но те отказали да й сторят зло. Накрая тя била обезглавена и така спечелила короната си.

Почитаемият Бенедикт Бископ, абат на Уиърмут (689-690)

Той произхождал от благородно семейство от Нортумбрия в Британия и през 653 г. приел монашески обет в Лерин, Галия. През 669 г. бил назначен за абат на манастира „Свети Петър и Павел“ в Кентърбъри. През 671 г. заминал за Рим, за да се обучи в монашеската практика според Устава на Свети Бенедикт (от Нурсия). Връщайки се в Нортумбрия, той основава два нови манастира, първите, които следват Устава на Свети Бенедикт на Британските острови. През 678-679 г. той отново заминава за Рим, като този път довежда със себе си главния певец на Свети Петър, който учи монасите от манастирите на Свети Бенедикт на песнопенията и литургичните практики, използвани в Рим.

Под ръководството на светия абат тези манастири се превърнаха в процъфтяващи центрове на християнското богослужение, науката и изкуството. Почитаемият Беда (26 май) беше един от неговите ученици. Свети Бенедикт почина в мир през 689 или 690 г., след като значително укрепи Църквата и християнската вяра в Британия.