2 Коринтяни 12.10-19 (Апостол)

10Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. 11Станах безумен с хвалбите си: вие ме принудихте. От вас трябваше аз да бъда препоръчван, защото в нищо не съм по-долен от върховните апостоли, ако и да съм нищо. 12Белезите на апостол се показаха на дело сред вас във всяко търпение, в личби, чудеса и сили. 13Защото, по какво сте останали по-долни от другите църкви, освен по това, дето аз сам не ви дотегнах? Простете ми тая вина. 14Ето, трети път се готвя да дойда при вас, и няма да ви дотегна; понеже аз търся не вашето, а вас: не децата са длъжни да събират богатство за родителите, а родителите за децата. 15На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас. 16Да кажем, аз не ви отегчих, но, бидейки хитър, с лукавство вземах от вас. 17Да не би чрез някого от ония, които изпращах при вас, да съм ви изкористил? 18Аз помолих Тита и пратих с него едного от братята: да не би Тит да ви е изкористил в нещо? Не в същия ли дух ходихме? Не по същите ли стъпки? 19Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога, в Христа, и всичко това, възлюбени, за ваше назидание.

Марк 4.10-23 (Евангелие)

10А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. 11И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; 12за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете. 13И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи? 14Сеячът сее словото. 15Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им. 16Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват. 18Посеяното в тръни означава слушащите словото, 19но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. 20А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто. 21И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник? 22Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве. 23Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

Памет на чудото на архангел Михаил в Колоса (Хонае) (4-ти в.)

В Колоса във Фригия имало църква и свещен извор, посветени на архангел Михаил. Злонамерени езичници отклонили течението на две реки, за да наводнят църквата. Но Архангелът се явил, донасяйки със себе си земетресение, което разтърсило цялата област и отворило пукнатина, в която се втурнали водите, пощадявайки църквата. Оттогава мястото било наричано „Хоне“ (на гръцки „фунии“) вместо Колоса.

Светият пророк Захария и праведната Елисавета (I в.), родители на Св. Йоан Предтеча.

STORYта на светите родители на Предтечата е разказана в първите глави на Евангелието от Лука. Няколко от Отците казват, че Захария е този, който, за когото Господ каза, че е бил убит между храма и олтара (Матей 23:35); защото той продължи да нарича Мария, Майката на Бога, девица дори след като тя роди Христос; и защото синът му беше избягал от клането на невинните, наредено от Ирод. Света Елисавета го беше скрила в пещера в пустинята; той остана в пустинята оттогава, докато не започна да проповядва край река Йордан.

Св. Максим (Сандович), мъченик от Лемко, Чехословакия (1914) (24 август по стария календар)

Св. Максим е роден в Австро-Унгарската империя през 1888 г. По това време всички православни църкви бяха превзети и подчинени на „Унията“, чрез която, макар и да запазваха православните литургични обреди, те бяха обединени с Римокатолическата църква. Мнозина от карпато-руския народ не знаели за промяната и какво означава тя; други били недоволни от нея, но в подчиненото си положение не виждали алтернатива. Родителите на Максим, които били земеделци, с голяма лична жертва му осигурили образование, което му позволило да учи за свещеничество в базилианската семинария в Краков. Тук той разпознал неправославния характер на „гръцко-католическото“ обучение там и заминал за Русия, където станал послушник в Почаевската великая лавра и се срещнал с архиепископ Антоний (Храповицки), който го насърчил в търсенето му на православието. (Архиепископ Антоний, след Руската революция, станал първият митрополит на Руската православна църква в чужбина) . Той постъпил в семинарията в Русия през 1905 г. и бил ръкоположен за свещеник през 1911 г. Митрополит Антоний, знаейки трудностите и преследванията, които очаквали всеки православен свещеник в Австро-Унгария, предложил да намери на Максим енория в Русия. Но Максим вече бил наясно с жаждата за православие сред много от карпато-руските хора; няколко души от селото му бяха пътували до Америка и докато бяха там, посещаваха православни църкви и се изповядваха пред православни свещеници. Те го молеха да се върне в родината си и да основе там православна енория.

Когато се върнал в родното си село Ждиня, полските власти, виждайки го с риаса, брада и неподстригана коса на православен свещеник, се подигравали, казвайки: „Ето, Свети Николай е дошъл в Карпатите!“ Но хората от близкото село Храб изпратили делегация, която го помолила да създаде православна енория в тяхното село. Той направил това, като създал домашна църква в къщата, която хората му предоставили. Почти веднага той и неговите хора започнали да бъдат тормозени и преследвани, първо по подстрекателство на „гръцко-католически“ свещеници, а след това и от правителството. Неговата енорийска къща/църква била затворена, а той и няколко от неговите енориаши били многократно хвърляни в затвора, понякога по изфабрикувани обвинения в подстрекателство към бунт. (Карпато-руският народ винаги бил подозиран в проруски политически симпатии от австрийските и полските власти) .

Въпреки тези преследвания, благодарение на усилията на отец Максим в региона се разпространи вълна от желание за православие, като много карпаторуси се самоопределяха открито като православни. Правителството издаде заповеди до кметовете в региона да забранят на тези, които се самоопределяха като православни, да се събират, а през 1913 г. назначи специален комисар, чиято задача беше да принуди хората да се върнат към католицизма.

През 1914 г. избухна война между Русия и Австро-Унгария. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства, че отец Максим се е занимавал с проруска политическа дейност — той някога е казал: „Единствената ми политика е Евангелието“ — той е бил арестуван и екзекутиран на 6 септември по папския календар, 24 август по църковния календар. На него му е било отказано всякакво църковно погребение и баща му го е погребал със собствените си ръце.

След Първата световна война православието стана законно в новата Полска република и над гроба на отец Максим в родния му град Ждиня бе издигнат паметник. През 1994 г. Полската православна църква официално канонизира свети Максим.