Ефесяни 4.14-19 (Апостол)

14та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата, 15а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос, 16от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов. 17Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, 18бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им; 19дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Свети Григорий Просветител, епископ на Армения (325/335)

Той бил благородник, роднина на императорските династии на Персия и Армения. Когато тези две династии влезли във война помежду си, Григорий се оттеглил в Кесария в Кападокия, където чул проповядването на Евангелието и повярвал в Христа. Там той също се оженил и имал двама сина. След смъртта на съпругата си той се върнал в родината си и служил при двора на Тиридат, цар на Армения. Когато царът открил, че Григорий е християнин, подложил светеца на много мъчения, като накрая го хвърлил в яма, пълна с кал и отровни влечуги. Но Григорий по чудо остана жив в ямата в продължение на четиринадесет години, през които една вдовица тайно се грижеше за нуждите му. Цар Тиридат, който все още жестоко преследваше християните в земята си, накрая полудя и стана като диво животно. В сън на сестрата на царя бе казано, че брат ѝ ще възвърне разсъдъка си едва когато Григорий бъде освободен от ямата. Това бе направено, и Григорий изцели и кръсти своя гонител. По молба на царя Григорий е назначен за епископ на Армения. Като епископ той довежда безброй хиляди хора към вярата в Христос и се счита за Просветител на Армения. В напреднала възраст той се оттегля в аскетичен живот и почива в мир.

Преподобен Григорий от Пелшма (1441 или 1451)

Роден е в влиятелно боярско семейство в град Галич. Още в ранна възраст се привлича от аскетичния живот и е разстроен, когато родителите му уреждат брак на възраст едва петнадесет години. По тайнствена провидение и двамата му родители починали, преди сватбата да се състои, и св. Григорий много скоро раздал значителното си богатство на бедните, освободил всичките си крепостни селяни и отишъл в най-близкия манастир. Толкова свята била неговата жизнь, че той се издигнал до игумен на манастира, но тъй като още в младостта си се чувствал обременен от възхищението и вниманието на хората, затова заминал за манастира на св. Дионисий Глушицки, където се стреми да води уединен живот. Старцът му, Свети Дионисий, разпознава духовните дарби на Григорий и иска той да основе свой собствен манастир, но светецът се съпротивлява, желаейки само да живее в смирение и послушание, непознат за света. На 104-годишна възраст Григорий, с благословията на своя старц, отива да живее като отшелник в малка килия на брега на река Пелшма. След няколко години други монаси дойдоха да живеят исихастичен живот с него и, както беше пожелал неговият старец, Григорий против волята си стана игумен на нов манастир.

Игумен Григорий се отличаваше не само в молитвата, но и в делата си на любов към бедните, много от които идваха при него по време на глад, когато той им даваше малките запаси на манастира. Неведнъж той пътуваше до Москва, за да изобличи князете за злите им дела. Един от тях, княз Василий II, се разгневи толкова много от „дръзкостта“ на светеца, че го хвърли от мост в дълбока пропаст, но той излезе чудесно невредим.

На 127-годишна възраст Свети Григорий почувствал, че краят му наближава, и се подготвил. Казал на учениците си да хвърлят тялото му в блатото, когато умре, но след погребението му те не се подчинили и му устроили почетно погребение. Красиво ухание изпълнило църквата и за първи път се случило чудо на изцеление чрез мощите на светеца, които оттогава нататък били източник на безброй чудеса.

Свети Михаил, митрополит на Киев (992)

Когато княз Владимир, равен на апостолите (15 юли), прие светото кръщение, той изпрати посолство в Константинопол с молба да бъдат изпратени духовници, които да просветят руската земя и да установят там Христовата Църква. Патриарх Николай II Хризоберг (16 декември) назначи Михаил, мъдър и непорочен епископ, за митрополит на Русия. Свети Михаил заминава за Киев с шестима епископи и голям брой духовници, които да му помагат в неговата трудна работа. Той започва с кръщението на семейството на княза и на киевската аристокрация. Княз Владимир използвал властта си, за да събори езическите идоли, и наредил на всички хора да приемат кръщението. Така киевците се събрали масово на бреговете на Днепър и били кръстени от митрополита и неговите свещеници, превръщайки Киев в първия християнски град в Русия. Езичеството било дълбоко вкоренено навсякъде в тази дива земя, а проповядването на Евангелието било трудно и опасно. Въпреки това, светият митрополит още приживе успя да събори идолите в Новгород и Ростов и да установи Църквата там.

Митрополит Михаил почина в мир през 992 г., като зася в Русия семената на руското православие, което в следващите поколения щеше да се превърне в самата душа на руския народ. Мощите му бяха открити нетленни през XII век и бяха пренесени в Киево-Печерския манастир.