Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Галатяни 2.16-20 (Апостол, Неделя след Въздвижение)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Марк 8.34-9.1 (Евангелие, Неделя след Въздвижение)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Матей 22.35-46 (Евангелие)

35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: 36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? 37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38тази е първа и най-голяма заповед; 39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. 41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: 42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. 43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: 44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? 45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? 46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Мъчениците Трофим, Саватий и Доримедон от Синада (278)

Светиите Трофим и Саватий пристигнали в Антиохия по време на голям празник в чест на Аполон и Дафне. Наскърбени от слепотата на хората, те се представили пред управителя Атикус и обявили, че са християни. Саватий бил измъчван толкова жестоко, че умрял в мъките си; Трофим бил изпратен в Синнада, където на свой ред бил измъчван, а след това хвърлен в затвора, едва жив. Един служител на този град, Доримедон, се разчувствал и отишъл в затвора, за да се грижи за Трофим. (В „Великия Хорологион” се казва, че по това време той все още бил езичник, а в „Пролога” – че бил таен християнин). Когато настъпил езически празник, Доримедон отказал да се поклони на идолите и се обявил за християнин. Той и Трофим били измъчвани заедно, хвърлени на дивите зверове (които не ги докоснали) и накрая обезглавени.

Свети мъченик Зосима, отшелникът от Киликия (4-ти в.)

Дометиан, принц и жесток гонител на християните, ловувал в планините, когато се натъкнал на един старец, обграден от диви зверове, които в негово присъствие били кротки и послушни като агнета. Когато го попитал кой е, старецът отговорил, че е Зосима, християнин, който напуснал гонителите в града, за да живее сред зверовете. Дометиан, като чул, че Зосима е християнин, заповядал да го хванат и вържат, и го подложил на много мъчения. Когато светецът бил ранен и пребит по цялото тяло, принцът вързал камък около врата му и го обесил на дърво, подигравайки му се с думите: „Заповядай на диво животно да дойде, тогава всички ще повярваме!“ Зосимас се помоли и веднага се появи голям лъв, който се приближи до Зосимас и пое тежестта на камъка върху главата си, за да облекчи страданията на мъченика. Изплашеният принц освободи Зосимас, който умря от раните си не след дълго.