3 Царства 8.22-23, 27-30 (Вечерня)

22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето 23и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце. 27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); 28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес. 29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. 30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

Притчи 3.19-34 (Вечерня)

19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата; 20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса. 21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, - 22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти. 23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне. 24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен. 25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци; 26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка. 27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори. 28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.) 29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе. 30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло. 31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му; 32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение. 33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя. 34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.

Притчи 9.1-11 (Вечерня)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Галатяни 2.11-16 (Апостол)

11А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. 12Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. 13Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? 15Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците; 16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

Евреи 3.1-4 (Апостол, Църква)

1Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа; 2Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей - в целия Му дом. 3Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил; 4защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.

Марк 5.24-34 (Евангелие)

24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 25Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, 26и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, 27като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; 28защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. 29И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. 30А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? 31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 32Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. 33Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.

Матей 16.13-18 (Евангелие, Църква)

13А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески? 14Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците. 15Той им рече: а вие за кого Ме мислите? 16Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. 17Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; 18и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;

Памет на основаването на Църквата на Възкресението (Светия Гроб) в Йерусалим (335)

Църквата се намира на Голгота, където нашият Господ беше разпънат и погребан. Истинският Кръст и мястото на Възкресението бяха покрити от враговете на Христос и Неговите апостоли, а по времето на царуването на Адриан върху светите места беше построен храм на Афродита. Света Елена, майка на Константин Велики, лично е ръководела и наблюдавала разкопките, които възстановили мястото и открили самия Кръст. Църквата на Светия Гроб е започнала да се строи по заповед на императрица Елена, но тя почина, преди тя да бъде завършена. Църквата беше завършена от Константин и осветена на тази дата през 335 г. Макарий, архиепископ на Йерусалим, председателстваше освещаването и също възвеличи скъпоценния Кръст (14 септември). Именно в тази църква се случва чудото на Свещения огън всяка Великден.

Свети йеромартир Корнелий Стотеча (1 в.)

Това е Корнелий, който прие свети Петър в дома си в Кесария (Деяния, гл. 10). Тогава той беше поучен във вярата и кръстен от свети Петър, въпреки че беше езичник и неевреин: това беше голям поврат в развитието на Църквата, защото преди това мнозина (включително свети Петър) вярваха, че Църквата е предназначена само за евреите. Традицията гласи, че Свети Корнелий по-късно става епископ и умира като мъченик.

Света великомъченица Кетеван, кралица на Грузия (1624)

През XVII век Кралство Грузия било жестоко притискано от Османската империя от една страна и от Персия, под управлението на шах Абас Велики, от друга. Крал Теймураз бил пленен от персите по време на нашествие и държан в плен в крепостта Шираз, докато след много изтезания бил удушен.

Майката на краля, кралица Кетеван, пътува до персийския двор в Шираз заедно с внуците си Леван и Александър, за да умолява шаха да пощади кралството. Шахът се съгласява, но тримата са задържани като заложници, където всички са жестоко измъчвани.

Кралица Кетеван издържала десет години плен, през които шаха се опитвал да я обърне към исляма, първо с убеждаване и заплахи, а след това с изтезания. Кралицата отхвърляла всеки опит да я подтикне към вероотстъпничество и преди всяко ново изтезание правела кръстния знак и казвала: „В името на Отца и Сина и Светия Дух“. Накрая на главата ѝ беше закрепен жаровник с горящи въглени и, в разгара на нейните крайни мъки, тя беше удушена с тетива на лък на 13 септември 1624 г. След нейното славно мъченичество божествена светлина обгърна гроба ѝ.