Галатяни 2.6-10 (Апостол)

6А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. 7Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните 8(понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците), 9и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните, 10като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.

Марк 5.22-24, 35-6.1 (Евангелие)

22И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му 23и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 35Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? 36Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. 37И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. 39И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. 40А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. 41И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.

1Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

Мъчениците Менодора, Метродора и Нимфодора в Никомедия (305-311)

Те бяха три сестри, възпитани в християнската вяра във Витиния. Заедно се оттеглиха от света и живееха в девственост на една уединена планина, посвещавайки се на молитва, пост и труд. Въпреки че желаеха само да живеят непознати за света, техните чудотворни дарби бяха открити и много хора започнаха да идват при тях за изцеление от болести. По този начин вестта за тях стигнала до управителя Фронтон, който ги арестувал и довел пред себе си. Поразен от красотата им (която само се увеличавала въпреки поста и тежкия труд), управителят се опитал да ги ласкае, обещавайки, че ще ги изпрати при императора, за да бъдат дадени за жени на благородници. Когато видял, че това няма ефект, управителят хвърлил сестрите в затвора. Първо той измъчвал Менодора до смърт, след което довел двете й сестри да видят осакатеното й тяло, заповядвайки им да се отрекат от Христос или да споделят същата съдба. Когато те отказали, били подложени на същата съдба. Християните събрали и погребали телата на трите свети мъченици.