1 Коринтяни 12.12-26 (Апостол)

12И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. 13Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. 14Защото и тялото не се състои от един член, а от много. 15Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? 16И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? 17Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? 18Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. 19И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? 20А сега - много членове, пък едно тяло. 21И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. 22Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; 23и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; 24и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, 25за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. 26И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.

Матей 18.18-22, 19.1-2, 13-15 (Евангелие)

18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. 2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. 13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. 14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. 15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

Светии Исаак, Далмат и Фаустус, аскети от Далматинския манастир, Константинопол (5 век)

Св. Исаак се почита и на 30 май; вижте неговия живот там. Св. Далмат беше войник в императорската армия, но заедно със сина си Фауст остави всичко, за да стане монах в манастира, основан от св. Исаак. Той присъства на Третия вселенски събор в Ефес през 431 г.; там той се бореше ревностно за православната вяра срещу патриарх Несторий. Той беше назначен за архимандрит на всички манастири в Константинопол и почина в мир, след като беше живял повече от осемдесет години.

Светата мироносица Саломея

Тя е майка на апостолите Яков и Йоан, съпруга на Зеведей и дъщеря на Йосиф Обручника, който е бил вдовец, когато се е сгодил за Божията Майка. Тя е била ученичка на Господа и една от мироносиците, които първи са донесли вестта за Възкресението на света.

Светият ни отец Антоний Римлянин (1148)

Роден е в Рим през 1086 г. в семейство на богати и благочестиви родители. Когато по това време Римската църква се отдели от Православната, онези, които продължиха да поддържат Православието, сред които и Антоний, бяха преследвани. Антоний се отрече от светските си притежания и избяга на малък скалист остров в морето, където прекара четиринадесет месеца в аскетизъм. През това време островът по чудо се придвижи като кораб към Новгород. Там архиепископ Никита прие младия монах и му помогна да построи храм на Света Богородица, който с времето се превърна в манастир. Свети Антоний служи там като игумен в продължение на много години и почина в мир през 1148 г.