10 Август 1993
Вторник от 10-а седмица след Петдесетница

Богородичен пост

Почитани светии

Свети мъченик и архидякон Лаврентий Римски
Светите мъченици архидякон Лаврентий, папа Сикст и други с тях (258)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 15.29-38 (Апостол)

29Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите? 30Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност? 31Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ. 32Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! 33Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. 34Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам. 35Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? 36Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. 37И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; 38но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

Матей 21.23-27 (Евангелие)

23И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? 24Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: 25кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? 26Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. 27И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Жития на светиите

Светите мъченици архидякон Лаврентий, папа Сикст и други с тях (258)

„Този светец, роден в Испания, беше архидякон на Римската църква, грижеше се за свещените съдове на Църквата и раздаваше пари на нуждаещите се. Около 257 г. Валериан започна жестоко преследване срещу християните. На папа Сикст, който беше от Атина, беше заповядано да се поклони на идолите, но той отказа; преди да бъде мъченик чрез обезглавяване, той поверил на Лаврентий всички свещени съдове на Църквата. Когато Лаврентий бил арестуван и доведен пред префекта, той бил разпитван относно съкровищата на Църквата; той помолил за три дни, за да ги подготви. Тогава той събрал всички бедни и нуждаещи се, представил ги на префекта и казал: „Ето съкровищата на Църквата.“ Префектът се разгневи от това и заповяда Лаврентий да бъде измъчван, след това бичуван със скорпиони (бич, снабден с остри железни зъбци — сравни 2 Лет. 10:11), а след това прострян върху разпалена желязна решетка. Но смелият борец на Христос издържа без да стене. След като беше изгорен от едната страна, той каза: „Тялото ми е готово от едната страна; обърнете ме от другата.“ И когато това се случи, мъченикът каза на тираните: „Плътта ми вече е добре изпечена, можете да я опитате.“ И когато каза това и се помоли за своите убийци в подражание на Христос, той предаде духа си на 10 август 258 г.“ (Велики Хорологион). Иконата му го показва прострян върху решетката.