Римляни 16.1-16 (Апостол)

1Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: 2приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене. 3Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса 4(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. 5Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия. 6Поздравете Мариам, която се много труди за нас. 7Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа. 8Поздравете обичния ми в Господа Амплия. 9Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия. 10Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов. 11Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа. 12Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа. 13Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка. 14Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя. 15Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии. 16Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.

Матей 13.3-9 (Евангелие)

3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9Който има уши да слуша, нека слуша!

Свещеномъченик Панкратий, епископ на Таормина в Сицилия (I в.)

Роден е в Антиохия по времето, когато Христос е ходил в плът в Палестина. Родителите му, като чули за чудесата и учението на Христос, пътували до Ерусалим, като взели със себе си малкия си син Панкратий. Там и тримата видели и слушали самия Иисус, а също така се срещнали и с апостол Петър. След Възнесението Панкратий и родителите му били кръстени в Антиохия (според някои сведения от самия апостол Петър). Апостол Петър постави Панкратий за епископ на Таормина в Сицилия, където той извърши велики чудеса и доведе мнозина към Христос.

Един езически генерал на име Аквилинус, като чу, че Таормина е станала християнска, тръгна с войската си да унищожи града. Панкратий наставляваше верните да не се страхуват и излезе да посрещне войската, въоръжен само със знака на Кръста. Когато армията се приближила до града, войниците били обзети от объркване и страх, паднали върху собствените си оръжия и се нахвърлили един върху друг, а накрая се оттеглили в ужас. Така градът бил спасен от молитвите на светия епископ. По-късно езичниците го убиха с камъни, давайки му мъченическа смърт. Мощите му все още се почитат в Рим.