Римляни 1.28-2.9 (Апостол)

28А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, 29бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; 30бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, 31безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. 32Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.

1И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6Който ще въздаде всекиму според делата му: 7живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

Матей 5.27-32 (Евангелие)

27Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". 28Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". 32Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.

свещеномъченик Тимотей, епископ Пруски (362 г.)

„Заради голямата му духовна чистота Бог му дари дара на чудотворството и той изцеляваше всякакви болести и болки сред хората. По време на царуването на злия император Юлиан, който се отрече от Христос, свети Тимотей беше хвърлен в тъмница. Вярващите го посещаваха там, за да слушат мъдрото поучение на своя епископ. Когато това стигна до ушите на императора, той заповяда палачът да обезглави светеца в тъмница. Това се случи през 362 г. и душата му влезе в Рая, докато мощите му останаха, пълни с чудотворна сила, за да помагат на хората и да провъзгласяват силата Господня.“ (Пролог [адаптиран])

Свети мъченици Александър и Антонина (313)

В Александрия девицата Антонина била доведена пред управителя Фест, измъчвана заради вярата си в Христос, след което хвърлена в затвора. Християнски войник на име Александър, който никога преди не бил виждал или чувал за Антонина, получил заповед от Божи ангел да отиде при нея. Като я намерил, той ѝ дал военната си мантия, като я увил около главата и тялото ѝ; и така, с наведена глава, тя успяла да излезе от затвора, докато Александър останал на мястото си. Александър бил доведен пред Фест, където и той изповядал вярата си в Христос. Антонина, научавайки за това, доброволно се явила пред съдията, който подложил и двамата на ужасни мъчения, осакатявайки ги по много начини, преди да ги хвърли в огън и да ги изгори живи.

Малко по-различен разказ разказва, че Фест е поставил Антонина под стража в публичен дом, а не в затвор, за да може девствеността ѝ да бъде осквернена, и че именно оттам Александър я е спасил.

Фест, управителят, занемял по време на смъртта на светите мъченици и бил измъчван от зъл дух в продължение на седем дни, след което починал.

Свещеномъченик Митрофан, първи китайски свещеник, и китайските новомъченици от Боксерското въстание (1900 г.)

„Светите китайски мъченици са били местни китайски православни християни, възпитани в благочестие в Руската православна мисия в Пекин, основана през 1685 г. По време на Боксерското въстание от 1900 г. срещу чуждестранните сили, окупиращи Китай, местните китайски християни са били заповядани от боксерите да се отрекат от християнството или да бъдат измъчвани до смърт. Двеста двадесет и двама членове на Пекинската мисия, водени от техния свещеник Митрофан Ци-Чунг и семейството му, отказали да се отрекат от Христос и били счетени за достойни за мъченическа смърт.“ (Великият часовник)