Деяния 12.25-13.12 (Апостол)

25Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.

1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. 2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. 3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. 4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. 5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. 6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, 7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. 8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед 10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? 11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. 12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.

Йоан 8.51-59 (Евангелие)

51Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки. 52Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки. 53Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти? 54Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, 55но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му. 56Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. 57На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама? 58Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм. 59Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

Мъченик Теодот Анкирски и седем девици мъченици с него (303)

Теодот бил женен ханджия в Анкира по време на гоненията на Диоклециан. Той използвал ханджийския си занаят, за да помага тайно на преследваните християни, много от които използвали хана му като убежище във време на нужда. Едно от светите му дела било да извлича телата на мъчениците християни и да ги погребва. По това време седем девойки били съдени и измъчвани заради вярата си в Христос, след което били убити, като били хвърлени в езеро. Една от тях, Света Текуза, се явила на Свети Теодот и го помолила да извлече телата на нея и на сестрите ѝ в Христос. Под прикритието на нощта Теодот, воден от ангел, успял да намери и седемте тела и да ги погребе с почести. Но приятел, когото бил помолил да му помогне в това дело, го предал и той бил арестуван и подложен на жестоки мъчения. Накрая бил осъден на обезглавяване. Докато отивал към блока, той казал на многото християни, които се били събрали да плачат за него: „Не плачете за мен, братя, но прославяйте нашия Господ Иисус Христос, с чиято помощ завършвам пътя си и побеждавам врага.“ По-късно на мястото на погребението му била построена църква, посветена на него.

Свети мъченици Петър, Дионисий, Христина, Андрей, Павел, Бенедим, Павлин и Ираклий (250)

„Всички тези светци са се подвизавали в мъченичество по време на управлението на Деций (249-251). Петър е бил от Лампсаки в Хелеспонт. Заради отказа си да принесе жертва на идола на Афродита, цялото му тяло е било смазано и разбито с вериги и парчета дърво на мъчително колело; след като изтърпял това мъчение смело, той предал душата си.“

„Павел и Андрей били войници от Месопотамия, доведени в Атина с техния управител; там те били поверени на двама пленени християни, Дионисий и Христина. Войниците, виждайки красотата на девицата Христина, се опитали да я подтикнат да извърши грях с тях, но тя отказала и чрез своите увещания ги довела до вярата в Христос. Те и Дионисий били убити с камъни, а Христина била обезглавена.“

„Ираклий, Павлин и Бенедим бяха атиняни и проповедници на Евангелието, които обърнаха много езичници от заблудата им към светлината на Христос. Доведени пред управителя, те изповядаха вярата си и след много мъки бяха обезглавени.“ (Великият часовник)

В Пролога се добавя: „Някой си Никомах, който бил измъчван заедно с тях, се отрекъл от Христос под мъчения и мигновено загубил ума си, разкъсвайки тялото си със зъби и пенейки се, докато не издъхнал.“