Деяния 3.19-26 (Апостол)

19И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, 20за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа, 21Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека. 22Моисей бе казал на отците: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже; 23и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа". 24И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни. 25Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: "и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена". 26Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.

Йоан 2.1-11 (Евангелие)

1На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. 2Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. 3И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат. 4Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. 5Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете. 6Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери. 7Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. 8Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. 9А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца 10и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега. 11Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

Свещеномъченик Василий, епископ Амасийски и праведна дева Глафира (322)

Лициний е бил съимператор с Константин Велики. При възкачването си на престола той се съгласява да толерира християнството в своите територии, но скоро се обръща към преследване на християните и към различни плътски грехове. Той се влюбва в Глафира, християнска девствена слугиня на императрица Констанция. Когато Глафира казва на Констанция това, императрицата я изпраща в Амасия на Изток за нейна защита. Там тя е приета и защитена от епископ Василий на този град. Лициний разбира къде се крие Глафира и нарежда тя и епископът да бъдат доведени при него като затворници. Войниците, които идват за нея, установяват, че тя вече е мъртва, затова се връщат само с епископ Василий, който е подложен на жестоки мъчения, след което е обезглавен. Тялото му е хвърлено в морето, но с помощта на Божи ангел хората му намират тялото му, изваждат го от морето и го връщат в Амасия.

В Прологът се добавя: „Император Константин събрал армия срещу Лициний, победил го, арестувал го и го изпратил в изгнание в Галия, където той завършил дните си на омраза към Бога.“

Свети Стефан, епископ на Перм (1396)

Като млад мъж той постъпва в монашески живот в манастира „Свети Григорий Богослов“ в Ростов. След като научава, че Пермската земя (по западните склонове на Уралските планини) все още е обзета от езичество, той се изпълва с желание да донесе Евангелието на нейния народ. Започва да изучава езика, създава азбука и превежда богослужебните книги. С благословията на Московския митрополит той тръгва и започва апостолските си трудове. След много трудности и страдания събира общност от кръстени християни, той е посветен на епископ на областта. Веднъж, в напреднала възраст, се завръща в Москва, където почива през 1396 г.