Евреи 12.28-13.8 (Апостол)

28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, 29защото нашият Бог е огън, който изтребя.

1Братолюбието да пребъдва между вас; 2страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. 3Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. 4Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. 5Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; 6тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" 7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Йоан 11.1-45 (Евангелие)

1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. 2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. 6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. 32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Иисус се просълзи. 36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. 39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Мъченици Теренций, Африкански, Максим, Помпей и 36 с тях, обезглавени в Картаген (250 г.)

Тези африкански християни пострадали по време на преследването на Църквата от император Деций, по време на което голям брой християни се отрекли от вярата, вместо да страдат. Тези малцина верни смело отстоявали вярата и след много мъки били осъдени на смърт чрез обезглавяване. Те отишли на екзекуцията си, пеейки псалми и химни на благодарност, и получили мъченическия венец през 250 г.

В ранните векове на Църквата Северна Африка, особено регионът на Картаген, е бил един от центровете на християнската вяра, сравним с Мала Азия.

Шест хиляди свети мъченици в Грузия (1615 г.)

„В пустинята Давид-Гареджели в Грузия имало дванадесет манастира, в които монаси са живели аскетичен живот в продължение на векове. През 1615 г. шах Абас I нахлул в Грузия, опустошил я и избил безброй християни. Един ден, докато бил на лов в зори на самия Великден, той видял светлината на много свещи, светещи в хълмовете. Това били монасите от всичките дванадесет манастира в процесия около църквата „Възкресение“, вървящи със свещи в ръце. Когато шахът открил, че това са монаси, той попитал с недоверие: „Не е ли цяла Грузия вече предадена на меча?“ и заповядал на генералите си да отидат и да изколят монасите веднага. Ангел Божий се явил на игумен Арсений и му разкрил предстоящата им смърт, а Арсений съобщил на братята. След това всички приели Причастие в Светите Тайни и се приготвили за смърт. Тогава пристигнали нападателите, насекли игумена на парчета, когато той излязъл пред останалите, и след това убили всички останали. Всички те страдали с почести и били увенчани с неувяхващи венци в...“ 1615 г. Така завършва STORYта на тези известни манастири, които са били като пламък на духовно просветление в Грузия повече от 1000 години. Днес са останали само два: Свети Давид и Свети Йоан Кръстител. Царят на Грузия, Арчил, събира останките на всички мъченици и ги погребва. Мощите им и до днес са пълни със смирна за изцеление на болните.“ (Пролог)

Новият свещеномъченик Григорий, патриарх на Константинопол (1821)

Той е роден на Пелопонес и става архиепископ на Смирна през 1785 г. Служи във време, когато революционните настроения и активност се засилват сред гръцкия народ, и е свидетел на жестокото възмездие, което османските турци налагат при всяко доказателство за бунт сред подчинените им хора.

Веднъж в Смирна, виждайки, че предприето от него действие причинява раздори в епархиите му, той слиза от йерархическия трон по време на служба, поклонява се пред вярващите и ги моли за прошка.

Той е избран за патриарх на Константинопол през 1797 г. При Туркократията патриархът е не само глава на гръцките църкви, но и светски владетел на гръцкия народ, обвързан с клетва да уважава властта на султана. Това, съчетано с личния опит на Григорий с отношението към гръцките бунтовници, го прави твърд противник на революционната дейност сред неговия народ. Въпреки това, когато революционерите на Пелопонес обявяват гръцка независимост от Турция на 25 март 1821 г., турското възмездие е сурово: на Великден, 10 април, след като отслужва пасхалната литургия, възрастният патриарх е арестуван от турските власти. Той е измъчван в опит да разкрие имената на онези, които ръководят революцията, след което му е предложена свобода, ако приеме исляма. Григорий отговаря: „Напразно питате: патриархът на християните умира християнин.“ Той (заедно с други духовници и йерарси) е обесен като предател на портата на патриаршеския комплекс. Очевидец, британски свещеник, посещаващ Константинопол, пише: „Тялото му, изтощено от въздържание и измършавено от възрастта, нямаше достатъчно тегло, за да причини незабавна смърт. Той продължи дълго време в болка, която никоя приятелска ръка не смееше да прекъсне, и тъмнината на нощта настъпи, преди последните му конвулсии да отминат.“ Тялото му е оставено да виси три дни, след което е продадено от турските власти на еврейска тълпа, която го осакатява, след което го утежнява около врата с камък и го хвърля в морето. Въпреки това тялото е намерено да плава в морето от капитан на гръцки търговски кораб. Когато тялото е идентифицирано като това на мъченика патриарх, то тайно е откарано в Одеса, където православните църковни водачи го вземат под свои грижи. Цар Александър I нарежда държавно погребение за светия йерарх, което се провежда на 17 юни 1821 г. в Одеса.

През 1871 г. мощите са върнати в Гърция от цар Александър III. Те са нетленни, въпреки че са изминали петдесет години от смъртта му. Свети Григорий е официално прославен през 1921 г. Мощите му могат да бъдат почитани в Митрополитската катедрала в Атина.