Лука 1.39-49, 56 (Утринно Евангелие, Благовещение)

39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? 44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. 46И рече Мариам: душата ми величае Господа, 47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

Исаия 28.14-22 (6-ти час)

14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим. 15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", - 16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. 17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството. 18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани. 19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. 20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея. 21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. 22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.

Битие 10.32-11.9 (Вечерня)

32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

1По цялата земя имаше един език и един говор. 2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. 3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. 4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. 5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. 6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; 7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. 8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). 9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)

19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан. 20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото. 21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати. 22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде. 23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния. 24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица. 25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. 26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. 2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. 3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. 4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. 5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. 6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Изход 3.1-8 (Вечерня, Благовещение)

1Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. 2И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. 3Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря. 4Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)! 5И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света. 6И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. 7И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му 8и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.

Притчи 8.22-30 (Вечерня, Благовещение)

22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; 23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. 24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. 25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, 26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. 27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, 28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, 29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, - 30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,

Евреи 2.11-18 (Апостол, Благовещение)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Лука 1.24-38 (Евангелие, Благовещение)

24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Благовещение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария

Когато Дева Мария била на около четиринадесет години, архангел Гавраил дошъл в жилището на Йосиф, където тя живеела, и ѝ казал: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе; благословена си Ти между жените.“ Получавайки уверение, че е била избрана да бъде Майка на Самия Бог, тя отговорила със смирение: „Ето, слугинята Господня; нека ми бъде според словото Ти.“ Веднага Светият Дух слязъл върху нея, силата на Всевишния я осенила и се състояло дългоочакваното от цялото творение Въплъщение: Този, Който съдържа цялата вселена, се съгласил да бъде съдържащ се в утробата на една жена, пресветата Богородица.

Църквата ни учи, че е било във властта на Светата Дева да отхвърли божественото зачатие: нейното съзнателно и доброволно приемане, завършването на вярата на целия праведен остатък от Израел, ни показва, че самото ни спасение е плод на сътрудничеството (синергия) на човешката вярност с Божията спасителна благодат.

Носейки в утробата си Спасителя на Вселената, Девата отишла в хълмовете на Юдея, за да остане при своята сродница Елисавета, която шест месеца преди това заченала в напреднала възраст (от свещеника Захария) Свети Йоан Предтеча. Когато светата Дева се приближила, детето Йоан заподскачало от радост в утробата на майка си, предсказвайки идването на Емануил. Чувствайки пророчеството, Елисавета се изпълнила със Светия Дух и благословила света Мария и плода на утробата ѝ. А Мария от своя страна прославила Бога, казвайки: „Душата ми величае Господа и духът ми се радва в Бога, моя Спасител“ (Лука гл. 1).

Нов изповедник/свещеномъченик Тихон, патриарх Московски (1925 г.)

Роден през 1865 г., той е постриган за монах през 1891 г. и е ръкоположен за епископ през 1891 г. От 1900 г. е епископ на Аляска, с надзор над Църквата в цяла Северна Америка. В Америка той освещава първия православен манастир на континента и работи неуморно за обединяването на всички етнически групи в едно стадо. През 1907 г. е посветен на епископ на Ярославъл и се завръща в Русия.

През 1917 г. той е избран за първия патриарх на Москва след премахването на патриаршията от цар Петър Велики преди повече от 200 години. Почти веднага Руската църква е потопена в нови и ужасни гонения, тъй като атеистично и тоталитарно правителство завзема контрола. Патриарх Тихон винаги се стреми да не се кара с комунистическото правителство, но отказът му да се отрече от вярата или от Църквата си го бележи в очите им като враг. През 1925 г. той умира при мистериозни обстоятелства и обикновено се смята, че е бил убит от Съветите. Той е почитан като изповедник, а от мнозина и като мъченик.

Забележка: тъй като възпоменанието му се пада на празника Благовещение, службата му обикновено се премества в деня преди или след празника.