Исаия 25.1-9 (6-ти час)

1Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин. 2Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост - в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен. 3Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят; 4защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена. 5Ти укроти буйството на враговете, както пек - в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът - от облачна сянка. 6И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина; 7и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена. 8Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ. 9И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!

Битие 9.8-17 (Вечерня)

8И рече Бог на Ноя и на синовете му с него: 9ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас, 10и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни; 11сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята. 12И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове: 13Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята. 14И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака; 15и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът. 16И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята. 17И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

Притчи 12.8-22 (Вечерня)

8Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение. 9По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб. 10Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко. 11Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.) 12Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд. 13Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.) 14От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му. 15Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър. 16Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението. 17Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама. 18Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява. 19Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг. 20В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост. 21На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини. 22Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.

Монах-мъченик Никон и 199 ученици, в Сицилия (251)

Той е роден в Неапол (Неапол) от баща езичник и майка християнка и става офицер в римската армия. Въпреки че не е кръстен, майка му тайно го е учила на християнската вяра. Веднъж, в битка, ротата му е напълно обкръжена от врага и Никон си спомня съвета на майка си, че винаги когато е в беда, трябва да се прекръсти и да призовава Христос. Той прави това и веднага се изпълва със сила и решителност, така че вражеската армия е разбита. Никон се прибира вкъщи, като открито вика „Велик е Бог на християните!“, за голяма радост на майка си.

Той тайно пътувал до Кизик в Азия, където го кръщава епископ Теодосий. След това отива в манастир, за да прекарва дните си в молитва и учене. Но няколко години по-късно Теодосий, който е бил близо до смъртта, има видение, в което му е казано да посвети Никон за свой наследник. Той повикал Никон от манастира и, за учудване на монаха, веднага го ръкоположил за дякон, после за свещеник, а после за епископ.

По-късно епископ Никон се завърнал в Италия, за да проповядва Евангелието на Христос. В Неапол той намерил майка си все още жива и останал с нея до смъртта ѝ. След това тръгнал с девет ученици, бивши съборници, да провъзгласяват вярата. Чрез благодатните проповеди и пример на светеца, към този брой скоро се добавили още много ученици. По това време било в ход голямо гонение на християните и Квинтиниан, владетел на тази област, заловил Никон и неговите спътници и ги предал на мъчителите. Сто и деветдесет от спътниците на Никон загинали под мъчения. Самият Никон бил бит, одран и дори хвърлен от висока скала, но по чудо бил запазен. Накрая бил убит с меч и тялото му хвърлено на полето, за да бъде изядено от зверовете. Пастирско момче, обладано от дух на лудост, намерило тялото, паднало върху него и веднага се излекувало. Той разказал STORYта си на някои християни, които намерили тялото и го погребали с почести. Свети Никон се борил по време на управлението на император Деций.