Исаия 11.10-12.2 (6-ти час)

10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава. 11Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови. 12И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища. 13И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема. 14И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици. 15И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават. 16Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.

1И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши. 2Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.

Битие 7.11-8.3 (Вечерня)

11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; 12и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. 13В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. 14Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати, 15влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа; 16и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). 17И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; 18а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. 19И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: 20водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. 21И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; 22всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. 23Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. 24А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. 2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. 3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

Притчи 10.1-22 (Вечерня)

1Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си. 2Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. 3Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне. 4Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява. 5Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син. 6Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните. 7Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно. 8Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне. 9Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан. 10Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне. 11Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните. 12Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове. 13В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка. 14Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел. 15Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. 16Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. 17Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се. 18Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав. 19При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен. 20Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество. 21Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум. 22Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.

Свети Кирил, архиепископ на Йерусалим (386)

Той е роден в Йерусалим през 315 г., ръкоположен за свещеник през 346 г. и наследява Максим като архиепископ на Йерусалим през 350 г. Заради непоколебимата си защита на вярата е заточен три пъти от арианските императори Констанций и Валент. Възстановен от император Теодосий, той не се връща на трона, а живее осем години в мир, преди да почина през 386 г.

Той бил познат на целия си народ като неуморен защитник на бедните и като голям аскет. Беше кротък и смирен в осанката си, блед и измършавял от поста. През цялото си време се бореше срещу арианската ерес, която стана много силна и претендираше за лоялност дори на императорите. Освен това, той преживя управлението на Юлиан Отстъпник, който се опитваше по много начини да отслаби и подкопае Църквата и християнската вяра.

От многото произведения на Свети Кирил най-известни са неговите Катехизиси, считани за най-старото систематично обобщение на християнското учение.

Свети Ананий (Анин) Чудотворец (?)

„Роден в Халкидон, той бил нисък на ръст, подобно на Закхей, но велик по дух и вяра. Той се отрекъл от света на петнадесетгодишна възраст и се установил близо до река Ефрат в малка колиба, където изкупил греховете си и се молил на Бога, първоначално с учителя си Маюм, а след смъртта на Маюм, сам. Със силата на молитвите си той напълнил празен кладенец с вода, изцелявал болните от различни болки и опитомявал диви зверове. С него имало опитомен лъв като слуга. Той имал прозрение за далечни събития. Когато разбойници нападнали един столпник Пионий на известно разстояние от него и го пребили до такава степен, че той решил да слезе от стълба си и да отиде да се оплаче на съдиите, свети Анин видял намерението му в душата му и му изпратил писмо чрез своя лъв, казвайки му да остави намерението си, да прости нападателите си и да продължи в аскеза си. Той бил неизразимо щедър. Епископът на Неокесария му подарил магаре, за да облекчи страданията му.“ носеше вода от реката, но даде това магаре на някакъв беден човек, който му се оплакал от бедността си. Епископът му даде второ магаре, но той го подари. След това епископът му даде трето магаре, не за негово, а само за да служи като водоносец, да го пази и да го върне. В момента на смъртта си той видя Моисей, Аарон и Ор да идват при него и да викат: „Анин, Господ те вика. Стани и ела с нас.“ Това той разкри на учениците си и предаде духа си на Господа, на когото беше служил толкова вярно. Той беше на 110 години, когато завърши земния си път.“ (Пролог)

Свети Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жича, Сърбия (1956 г.) (5 март ст. ст.)

Той е наричан „Новият Златоуст“ заради многобройните си изпълнени с благодат проповеди и писания.

Той е роден през 1880 г. в сръбското село Лелич. След като учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, получава докторски степени от университета в Берн и Оксфорд. През 1919 г. архимандрит Николай е посветен в епископ Жича.

През 1941 г. епископ Николай е арестуван от нацистите и след три години затвор в манастира Любостир Войловичи е изпратен в печално известния концентрационен лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гаврило. Там той е свидетел и лично е претърпял много мъчения, докато лагерът е освободен от американската армия през 1945 г.

След войната той бяга от контролираната от комунистическа Югославия и емигрира в Съединените щати, където преподава в семинариите „Свети Сава“, „Свети Владимир“ и „Свети Тихон“. Именно в семинарията „Свети Тихон“ той почива през 1956 г. Мощите му почиват известно време в семинарията „Свети Сава“ в Либъртивил, Илинойс, след което са върнати в Сърбия, където се намират и сега.

През целия си зрял живот светият монах и епископ изливал постоянен поток от красиви проповеди и богословски и духовни писания. Той е автор на „Пролог от Охрид“, славянски синаксар. Включените в него светли проповеди, по една за всеки ден от годината, дават добър пример за неговото вдъхновено писане.

Неговият празник се чества на този ден (5 март по Стария календар, 18 март по Нова Зеландия) от православните християни както по Стария, така и по Новия календар.

Забележка: С благословията на епископ Йован от Сръбската православна църква, Митрофан Чин е ангажиран с проект за превод на Пролога на Свети Николай на китайски език. За да научите повече за този ценен проект, посетете неговия уебсайт: http://chineseorthodox.n3.net