Исаия 1.1-20 (6-ти час)

1Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия. 2Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене. 3Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. 4Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад. 5Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. 6От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей. 7Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци. 8И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град. 9Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора. 10Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски! 11За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам. 12Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? 13Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! 14Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. 15И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. 16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; 17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. 18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля. 19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; 20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

Битие 1.1-13 (Вечерня)

1В начало Бог сътвори небето и земята. 2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. 3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. 4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. 5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. 6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) 7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. 8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. 9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) 10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. 11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. 12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. 13Биде вечер, биде утро - ден трети.

Притчи 1.1-20 (Вечерня)

1Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, 2за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; 3за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; 4да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост. 5Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, 6за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. 8Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, 9защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. 10Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; 11ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, 12жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; 13да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; 14ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", - 15синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, 16защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: 17не напразно се разпъва мрежа пред птици. 18Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. 19Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. 20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;

Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.

„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).

„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).