1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Светият и праведният Симеон Богоприемник и пророчицата Анна

„Има древна традиция, че светият и праведният старец Симеон, който дошъл от Египет, бил един от седемдесетте учени евреи, избрани по времето на фараона Птолемей Филаделф (285-246 г. пр. Хр.) за задачата да преведат еврейската Библия на гръцки, и че на Симеон било възложено превеждането на книгата на пророк Исая. Когато стигнал до известния пасаж, където пророкът предсказва девственото раждане на Христос, казвайки: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Имануил“ (Ис. 7:14), той бил толкова объркан, че взел ножче, за да изтрие думата „девица“, за да я замести с „млада жена“. В този момент се явил ангел Божий и го възпрепятствал да промени свещения текст, обяснявайки му, че това, което му се струвало невъзможно, всъщност било пророчество за идването на Божия Син в този свят. За да потвърди истината на това, той обеща, че Симеон няма да види смъртта, докато не види и не докосне Месията, роден от Девата. Когато, след много дълги години, Христос беше доведен в Храма в Ерусалим от Пресветата Божия Майка, Светият Дух разкри на стареца Симеон, че е дошло времето за изпълнение на обещанието. Той се втурна към Храма и, като взе Детенцето в ръцете си, можа да каже от все сърце на Бога: „Господи, сега оставяш Твоя раб да си отиде в мир, според Твоето слово, защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лука 2:29). Защото наистина старец Симеон беше живият образ на древния Израил от Стария Завет, който, очаквайки пришествието на Месията, беше готов да изчезне и да отстъпи място на светлината и истината на Евангелието. Мощите на светия и праведния Симеон се почитаха в Константинопол в църквата „Св. Яков“, построена по времето на император Юстин.

„Пророчицата Анна, дъщеря на Фануил, беше на осемдесет и четири години. От ранната смърт на съпруга си тя беше прекарала целия си живот в Храма в надежда за пришествието на Спасителя. Тя е образец за светите вдовици, девици и монаси, които са се освободили от светските грижи, за да пребивават винаги в Храма, принасяйки своите пости, химни и молитви в нетърпеливо очакване на пришествието на Господа. И когато, подобно на Анна и Симеон, те са видели Христос, обитаващ в сърцата им, и са Го докоснали чрез духовните си сетива, те провъзгласяват с радост и увереност пред цялото човечество, че Спасителят все още идва в света: Светлина, за да освети езичниците, и слава на народа Си Израил (Лука 2:32).“ (Синаксарион)

Синаксарион отбелязва, че традицията, според която свети Симеон е бил един от Седемдесетте, по никакъв начин не е всеобща сред Отците. Според някои Симеон е бил син на Хилел и баща на Гамалиил, учителя на свети Павел. Според други той е бил праведен и набожен юдеин на 112 години, нито свещеник, нито фарисей.

Нашият отец сред светиите, Николай, архиепископ и просветител на Япония (1912)

Роден в Русия през 1836 г., той се превърна в един от най-великите православни мисионери на съвременността. Още като момче той решил да стане мисионер в Далечния Изток. С съвета и благословията на епископ Инокентий Сибирски и Аляскински, през 1861 г. той заминава за Япония и се присъединява към малка руска мисия там. Въпреки че официалната цел на мисията е била да обслужва руската консулска общност, генералният консул, който поканил йеромонах Николай, се надявал да донесе светлината на православната вяра и на японския народ. Осъзнавайки, че може да се надява да обърне японците към християнството само ако те се разбират добре помежду си, отец Николай се потапя в изучаването на японската мисъл, култура и език. През целия си живот той превежда по-голямата част от Библията и православните богослужения на японски и започва да владее езика свободно. Среща голяма съпротива: проповядването на християнската доктрина е официално забранено в Япония, а един самурай веднъж се приближава към него с думите: „Чужденците трябва да умрат!“ Точно този самурай по-късно става първият му японски свещеник. През 1880 г. той е възведен в епископ на Япония. По време на Руско-японската война той остава в Япония и работи успешно за преодоляване на националистическите размирици, които биха могли да навредят или да унищожат Църквата в Япония. Той насърчава всички свои японски верни да се молят за японските въоръжени сили, макар че обяснява, че като руснак не може да го направи, и се изключва от всички публични служби за времето на войната. Той изпраща рускоговорящи японски свещеници в лагерите за военнопленници, за да служат на руските военнопленници. Към момента на своето почиване през 1912 г., след четиридесет и осем години в Япония, Св. Николай остави една катедрала, осем църкви, повече от 400 параклиса и молитвени домове, 34 свещеници, 8 дякони, 115 миряни-катехисти и 34 110 православни вярващи. Църквата в Япония днес е автономна православна църква под грижите на Московската патриаршия.