2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Свещеномъченик Хараламбос (Харалампус), епископ на Магнезия (202)

„Този велик светец е бил епископ в Магнезия и е пострадал за Христа на 113-годишна възраст. Когато под император Септимий Север избухна жестоко преследване, възрастният Харалампус не се скри от преследвачите си, а свободно и открито проповядваше християнската вяра. Той издържал всички мъчения, сякаш не били върху тялото му, и когато му откъснали живата плът, благочестивият светец казал на императорските войници: „Благодаря ви, братя мои, че отстранихте старото тяло и обновихте душата ми за нов и вечен живот.“ Той извършил много чудеса и довел мнозина към вярата. Дори дъщерята на императора, Галина, се отрекла от езичеството на баща си и станала християнка. Осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията, свети Харалампий вдигнал ръце към небето и се помолил за всички хора, Бог да им даде телесно здраве и спасение на душата, и да им дари плодовете на земята в изобилие: „Господи, Ти знаеш, че хората са от плът и кръв; прости им греховете и излей благословението Си върху всички.“ След като се помоли така, светият старец предаде душата си на Бога, преди палачът да е сложил меча си на врата му. Той пострада през 202 г. Галина взе тялото му и го погреба.“ (Пролог)

„Великият Часослов“ посочва, че е бил на 103 години.

Света Схоластика от Италия, сестра на Свети Бенедикт (543)

Тя е близначка на Свети Бенедикт, патриарх на монашеството в Запада (14 март), и негова постоянна съработничка в лозето на Христос. Те живеели в съседни манастири; въпреки че се обичали искрено, се срещали само веднъж годишно, прекарвайки деня в молитва и духовни разговори, след което се разделяли, след като споделили скромна трапеза. При срещата им през 543 г. тя убедила брат си (и монаха, който го придружавал) да наруши собствения си монашески правилник и да остане с нея в бдение през нощта. Три дни по-късно, когато Бенедикт погледнал през прозореца на килията си, видял душата на сестра си под формата на гълъб, издигащ се към небето.

Препоръчва се: „Светите близнаци: Бенедикт и Схоластика“, красиво илюстрирана детска книга за двамата светци; от Катлийн Норис, илюстрирана от Томи деПаола.

Нашият почитаем отец Прохор от Киевските пещери (1107)

„Чудотворец от Киевския пещерни манастир, той бил наричан „ядецът на орах“, защото през целия си живот в манастира никога не беше опитвал хляб, а се хранеше с орах [вид див спанак], приготвен по негов собствен специален метод като нещо като хляб. Когато давал на някого от този хляб с благословията си, той бил сладък като мед, но ако някой откраднел от него, ставал горчив като пелин.

„Веднъж, когато в Русия имало недостиг на сол, Прохор раздавал на хората пепел вместо сол. Пепелта, която раздавал с благословията си, се превръщала в сол; пепелта обаче, която някой вземал за себе си, оставала обикновена пепел. Княз Святполк наредил цялата пепел от килията на Прохор да бъде донесена в двора без негово разрешение, да не говорим за благословията му. Когато пепелта беше донесена там, за всички беше очевидно, че това е пепел, а не сол. Тогава Прохор каза на всички хора, които бяха дошли при него за сол, да отидат в двора на княза и, когато князът изхвърли пепелта, да я вземат и да я използват като сол. Те направиха това и пепелта отново се превърна в сол. Самият княз, като научил за това, се изпълнил с дълбоко уважение и любов към него и, когато Прохор починал през 1107 г., с ръцете си го положил в гроб до великите руски светии Антоний и Теодосий.” (Пролог).