Евреи 10.1-18 (Апостол)

1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля". 8Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни", 9сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто. 10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя: 17"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

Марк 8.30-34 (Евангелие)

30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Светите младенци, убити заради Христос във Витлеем

Вижте Матей, гл. 2. Понякога се посочва, че броят им е четиринадесет хиляди.

В наши дни иконата на „Рахил, плачеща за децата си“ (Матей 2:18) е дошла да възпоменава и десетките милиони деца, починали чрез аборт.

Нашият преподобни отец Марцел, игумен на манастира на Неспящите (485)

Той е роден в богато семейство в Сирия в началото на V век. В ранна възраст той осъзнава безсмислието на светските неща, раздава цялото си богатство и отива в Ефес, където се прехранва като писар. Там е обучаван на добродетели от своя колега Промот, роб, който разпределя по-голямата част от печалбите си на бедните; след като свършвал работата за деня, Промот водел Марцел да се моли цяла нощ в църквите и манастирите.

Маркел чул за свети Александър Неспящи (25 февруари), който се заселил близо до Константинопол с около тридесет ученици, които си поставили за цел да отправят молитва и хвала към Бога по всяко време на деня и нощта. Манастирът предизвикал негодуванието на някои по-светски манастири и братята били принудени да избягат във Витиния. Там Марцел се присъединил към тях и приел монашески дресинг.

След смъртта на Свети Александър и неговия наследник, Марцел е избран за игумен на манастира против волята му. Под негово ръководство Манастирът на Неспящите се превръща в фар на святостта, като монаси се стичат към него от всички краища на Империята. Практиката на непрестанно служение на Бога се разпространява из цялата Империя, както на Запад, така и на Изток. Монасите са разделени на три групи според езика, който говорят: гръцки, латински или сирийски; всяка група се редува да отслужва службите на своя език и по този начин всеки час от деня е посвещаван на Божията слава. Манастирът не само расте, но и ражда други: известният Студийски манастир в Константинопол е основан от монаси от манастира на Марцел.

Свети Маркел участва в Халкидонския събор, защитавайки Православието от монофизитската ерес както на самия събор, така и в следващите години. Неговата щедрост и презрение към светското богатство били известни на всички: всеки, който идвал в манастира в нужда, получавал милостиня, но Бог винаги възстановявал средствата, за да може да се даде още. Когато Марцел наследил семейното богатство след смъртта на брат си, той не запазил нищо от него нито за себе си, нито дори за манастира си, а го раздал на по-бедните общности и на нуждаещите се.

Свети Маркел починал в мир около 484 г., след като живял аскетически живот в продължение на около шестдесет години.