Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Деяния 6.8-7.5, 47-60 (Апостол, Св. Стефан)

8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. 9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; 10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. 11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. 13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, 14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. 15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа". 4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 47А Соломон Му построи дом. 48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50Нали Моята ръка направи всичко това?" 51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - 53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Матей 21.33-42 (Евангелие, Св. Стефан)

33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. 34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. 35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. 37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. 38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. 39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. 40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? 41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. 42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Свети първомъченик и архидякон Стефан

Роднина на апостол Павел, Свети Стефан е един от седемте дякони (заедно с Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай), първоначално назначени от Църквата да служат на народа; и на Бога му е било угодно да го приеме като първи мъченик на Църквата за Христос. Прочетете дългия, красив и поучителен разказ за неговото свидетелство в Деяния на апостолите, глави 6-8. Когато Стефан, „пълен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения между народа“ (Деяния 6:8), някои членове на синагога в Йерусалим дойдоха да спорят с него и, разярени от неговото провъзгласяване на Христос, го убиха с камъни. В смъртта си Свети Стефан разкри заличаването на границата между небето и земята от Христос и новото общение между човека и Бога: лицето му сияеше от светлината на Преображението и му беше дадено видение на Христос, седнал отдясно на Отца. Последните му думи бяха: „Господи, не им считай този грях“ (Деяния 7:60).

Според светото предание, мъченическата смърт на Свети Стефан се е случила точно година след слизането на Светия Дух на Петдесетница. Тялото му е взето и тайно погребано от Гамалиил, член на Синедриона и таен християнин.

Мощите на Свети Стефан са открити от свещеник Лукиан през 415 г. след видение. Те са пренесени в църквата, построена за тях в Йерусалим от императрица Евдокия, а по-късно са отнесени в Константинопол.

Мисионерската реч на светеца преди смъртта му (подобно на тази на дякона Свети Филип към етиопския евнух) ни напомня, че онези, назначени да служат материално на Църквата, не са лишени, нито дори извинени, от това да провъзгласяват славното Евангелие на Христос.

Нашият праведни отец Теодор Жестоки, брат на Свети Теофан Химнограф

Вижте разказа за живота му на 11 октомври, когато е чествана паметта на брат му Свети Теофан.