2 Тимотей 4.9-22 (Апостол)

9Побързай да дойдеш при мене скоро. 10Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене. 11Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата. 12Тихика изпроводих в Ефес. 13Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените. 14Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му! 15От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни. 16При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях! 17Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва. 18Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин. 19Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом. 20Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит. 21Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя. 22Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.

Лука 20.1-8 (Евангелие)

1В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите 2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт? 3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: 4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? 5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 6Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. 7И отговориха: не знаем, откъде беше. 8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Свети свещеномъченик Елевтерий, епископ Илирийски, и онези, които са с него (126)

Името му е форма на гръцката дума за „свобода“. Той е родом от Рим, чийто баща умира в ранна възраст, оставяйки го на отглеждането на майка му Антия, християнка, която го отглежда в страх Божий и любов към святостта. Неговата добродетел и способности са толкова очевидни, че е ръкоположен за свещеник на седемнадесет години, а на двадесет е назначен за епископ на Илирия, голяма епархия, обхващаща приблизително днешна Сърбия.

Пастирската и евангелистка дейност на младия епископ била толкова успешна, че много езичници били обърнати към вярата чрез него. Нарастващата му репутация привлякла вниманието на император Адриан, който изпратил един от висшите си офицери на име Феликс да арестува светия епископ. Но когато Феликс видял и чул Елевтерий, той бил пленен от неговото учение, повярвал в Христос и бил кръстен. Той и свети Елевтерий се върнали и се представили заедно пред императора, безстрашно изповядвайки вярата си.

Елевтерий е подложен на жестоки мъчения, по време на които градският префект Коремон, който е предложил някои от мъченията, е просветен чрез молитвите на светеца за враговете му и провъзгласява за Христос. Той е кръстен от Елевтерий и по-късно обезглавен. След време, когато става ясно, че огънят и мъченията няма да трогнат светия епископ, той е отведен в амфитеатъра и обезглавен. В момента на смъртта му майка му Антия се втурва напред и взема тялото му в ръцете си. Там и тя е обезглавена от палачите.

Бременните жени призовават Свети Елевтерий за безопасно раждане.

Свети мъченик Елевтерий Кубикулярий (4 в.)

Той произхождал от благородно семейство в Константинопол и се издигнал до ранга на Кубикуларий (камергер). Той бил не само съветник, но и близък приятел на императора (вероятно Юлиан Отстъпник). Но Елевтерий бил все по-развито желание да стане християнин; затова, получавайки разрешение от императорския двор, се преместил в провинцията на Витиния, където бил кръстен. Там построил къща, която криела подземен параклис.

Когато Елевтерий се завърнал в двора, някои завистливи придворни го издали на императора, който посетил вилата на Елевтерий и бил бесен, когато открил подземната църква. Когато светецът не се отрекъл от вярата си в Христос, императорът, пренебрегвайки всички предишни приятелски връзки, го обезглавил.

Свети мъченик Вакх Нови (787)

По време на управлението на Константин VI и Ирина, реставратори на светите икони, Светата земя е под контрола на мюсюлманските араби. Много християни там отстъпват от вярата, поставяйки почестите и сигурността в този свят над вечната си радост. Един от тях е бащата на този светец, който отглежда седем деца като мюсюлмани. Съпругата му обаче никога не се отказва от вярата си и се моли постоянно за обръщането на съпруга и децата си във вярата. След смъртта на бащата, третият ѝ син Дачак заявява, че желае да стане християнин. Той е кръстен в манастира „Свети Сава“ близо до Йерусалим, получавайки името Вакхус, и е решен да стане монах. Но игуменът, страхувайки се от репресии срещу манастира, го изпраща обратно в дома му в Йерусалим. Братята му, виждайки радостта и смелостта му в изповядването на вярата, решават да приемат свето кръщение, с изключение на един, който донася Вакхус на властите. Той е арестуван и изправен пред съдията и когато се оказва твърд в изповядването на Христос, е обезглавен.

Нашият преподобни отец Трифон Колски, апостол на Лапония (1583), и неговият ученик Свети мъченик Йона (1590)

Свети Трифон е син на свещеник от Новгород. Синаксарът записва, че в момента на раждането му, по време на утренската служба, се пеел стихът „Блажен е животът на ония, които живеят в пустинята“. През 1525 г. той бил подтикнат от божествено откровение да избяга в далечния север на Русия и да живее като отшелник. Той се установил близо до река Кола, където посвещавал нощите си на молитва, а дните си на провъзгласяване на Христовото Евангелие на местните народи. Езичниците в началото били враждебни, но търпението и смирението му ги спечелили и той покръстил мнозина. Той им построил църква със собствените си ръце на брега на Ладожкото езеро, а по-късно основал там манастир. Свети Трифон починал през 1583 г. Той предсказал собствената си смърт и предстоящото разрушение на манастира от шведите, което се случило през 1590 г. Всички монаси били избити. Първата жертва, старецът Йона, извършил много чудеса в манастира след възстановяването му.