2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Павел Изповедник, архиепископ на Константинопол (ок. 350)

Роден в Солун, той се издига от секретар на Александър, патриарх на Константинопол (почитан на 30 август), до дякон, след което наследил Св. Александър като патриарх около 337 г. Заради добродетелите си и ревността си към православието той бил мразен от арианите, които все още били мощни в Империята. Арианският император Констанций, научавайки за избора на Павел, го изпратил в изгнание и на негово място поставил арианина Евсевий за патриарх. Св. Павел отишъл в Рим, където се присъединил към Св. Атанасий Велики в изгнание. С писма от папа Юлий той успял да се възкачи отново на патриаршеския престол след смъртта на Евсевий. Но за пореден път арианите успяват да поставят на патриаршеския престол един от своите: Македоний, който дори надминава арианската ерес и отрича божествеността на Светия Дух. За пореден път законният, православен патриарх се озовава в изгнание в Рим. През следващите години Свети Павел остана твърд в православието, докато около него вихреха сложни политически и военни интриги, като православният Констант, император на Запада (и брат на Констанций), го подкрепяше, докато Констанций продължаваше да му се противопоставя. За известно време Констант успя да утвърди мястото на Павел на патриаршеския престол, но когато той умря, Констанций изгна Свети Павел в Кукусус на Черно море. Там, докато той служеше Божествената литургия в къщата, където беше държан в плен, арианите го удушиха със собственото му омофорион. Мощите му бяха върнати в Константинопол от император Теодосий Велики.

Свети Герман, архиепископ на Казан (1568)

Роден е в Твер в княжеско семейство. Привлечен към живот на святост още от най-ранното си детство, на двадесет и пет години става монах в манастира „Св. Йосиф“ във Волоколамск. С времето става архимандрит на манастира „Успение Богородично“ в Старицк, но след няколко години се връща във Волоколамск, за да живее в уединение. Когато неговият учител Св. Гуриас (4 октомври), първият архиепископ на Казан, починал, Германий го наследил като архиепископ, но продължил да живее толкова аскетично, колкото когато бил отшелник. Било му предложено да заеме длъжността митрополит на Москва, но той отказал. Като верен пастир на църквата си, той безстрашно се изправил срещу цар Иван Грозни заради многобройните и разнообразни жестокости; за което е убит през 1568 г. от убийците на царя.

Забележка: Наскоро сред някои националистически сектанти в Русия възникна странно движение за канонизиране на Иван Грозни. Сред множеството очевидни причини против такова действие (което беше категорично отхвърлено от Московския патриарх), можем да посочим убийството от царя на някои от самите светци на Църквата, сред които и Германий.