Съставно 17 - Изход 40:1-5, 9-10, 16, 34-35 (Вечерня)

1Говори още Господ на Моисея и каза: 2в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието 3и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса; 4внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата; 5постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието); 9И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките й принадлежности, и ще бъде света; 10помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня; 16И Моисей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори. 34Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията; 35и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.

Съставно 18 - 3 Царства 7:51-8:1, 8:4-7, 9-11 (Вечерня)

51Тъй бе свършена всичката работа, която вършеше цар Соломон за храма Господен. И принесе Соломон посветеното от баща му Давида; среброто, златото и вещите предаде в съкровищницата на храма Господен.

1Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион. 4и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити. 5А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им. 6Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите. 7Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му. 9В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя. 10Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен. 11И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.

Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня)

27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.

1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. 2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. 3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. 4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.

Лука 1.39-49, 56 (Утринно Евангелие)

39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? 44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. 46И рече Мариам: душата ми величае Господа, 47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

Евреи 9.1-7 (Апостол, Вход)

1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

Ефесяни 2.14-22 (Апостол)

14Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, 15като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, 16и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; 17и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, 18защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. 19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Вход)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Лука 8.41-56 (Евангелие)

41И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, 42защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. 43И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, 44приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. 45И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 46Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. 47Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. 48А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! 49Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. 50Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. 51А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. 52Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. 53И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. 54А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани! 55И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. 56И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Въвеждане на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм.

Когато святото и пречисто дете Мария (Мариам или Мириам на еврейски) навършило три години, нейните родители, праведните Йоаким и Анна, изпълнили обета, който били дали, да я посветят на Бога. Вървейки в процесия с група девойки, носещи факли, те представили детето си в Йерусалимския храм, където първосвещеникът Захария я взел под грижите си, благословил я с тези думи: „Господ е прославил името ти във всяко поколение; в теб ще открие Изкуплението, което е приготвил за народа си в последните дни.“ След това той завел детето в Светая Светих – нещо напълно нечувано, защото според Закона само на първосвещеника било позволено да влиза в Светая Светих и то само веднъж годишно в Деня на изкуплението. (На иконата на празника девойките, които придружават Богородица, са изобразени с гологлави, както е било обичайно за неомъжените момичета; но самата Богородица, макар и само на три години, носи покривалото на главата на омъжена жена, за да покаже посвещението си на Бога.) Светата Дева живяла в Храма през следващите девет години, посвещавайки се изцяло на молитвата. През това време тя постигнала пълната чистота на сърцето, подобаваща на предопределената Носителка на Всевишния; тя сама станала изпълнение и кондензация на цялата вярност на Израел. Свети Григорий Палама казва, че когато Богородица влязла в Светая Светих, времето на подготовка и изпитание на Стария Завет приключило за Израел, който вече бил готов в благословената Дева да роди Спасителя. Когато Мария наближила възраст за брак, тя била поверена на целомъдрения вдовец Йосиф да я пази. (В Пролога се казва, че животът на умишлено девство е бил непознат сред евреите, затова праведният Йосиф е предприел формите на брак, за да не предизвика скандал сред хората.) „Затова Църквата се радва и увещава всички Божии приятели от своя страна да влязат в храма на сърцето си, за да се подготвят за идването на Господа чрез мълчание и молитва, отдръпвайки се от удоволствията и грижите на този свят.“ (Синаксарий)