Колосяни 2.20-3.3 (Апостол)

20И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления: 21"не се докосвай, не вкусвай, не пипай" 22(които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), - според човешки заповеди и учения? 23Тия постановления имат само вид на мъдрост в своеволно благочестие, в смиреномъдрие и в пренебрежение на тялото, без някак да се грижат за насищане плътта.

1И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; 2за небесното мислете, а не за земното. 3Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога;

Лука 9.23-27 (Евангелие)

23А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. 24Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси. 25Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди? 26Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели. 27Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

Светите мъченици Ациндинус, Пегасиус, Афтониус, Елпидофор и Анемподистус от Персия (376)

Ациндинус, Пегасиус и Анемподистус били придворни на персийския цар Шапур II. Когато царът започнал жестоко преследване на християните, тримата се оттеглили от двора в частна къща и, без да се страхуват за собствената си безопасност, открито призовавали събратята си християни да останат твърди във вярата си. Заради това те били арестувани и доведени пред бившия си господар, който ги подложил на много жестоки мъчения, от които те излезли чудесно невредими. Виждайки това, един от войниците на царя, на име Афтоний, приел вярата и бил незабавно обезглавен. Бившите придворни били подложени на по-нататъшни мъчения, но единственият им ефект бил да убедят Елпидофор, изтъкнат благородник, и седем хиляди други персийци да повярват в Христос. Всички бяха обезглавени, но не преди да приемат светото кръщение. Изпитанията на тримата продължиха, но отново те бяха запазени, и дори майката на царя беше доведена до истинската вяра. Накрая те бяха убити (разказът не казва как), получавайки венеца на мъченичеството заедно с майката на царя и двадесет и осем други.