1 Солунци 5.1-8 (Апостол)

1А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

Лука 11.47-12.1 (Евангелие)

47Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

1Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Свети мъченик Платон (266)

Той живял в Анкира Галатийска по време на управлението на император Максимиан. Арестуван за открито изповядване на вярата си в Христа, той бил подложен на много жестоки мъчения и, отказвайки след всяко мъчение да се поклони на идолите, накрая бил обезглавен.

Свети мъченик Роман и светото дете, което се обяви за Христа (305)

„Свети Роман бил дякон и екзорсист в църквата в Кесария в Палестина. Той се оказал в Антиохия през 303 г., когато били публикувани указите на император Диоклециан за общо преследване на християните. Той не можел да понесе да види толкова много християнски мъже, жени и деца, които се отричат от вярата си в истинския Бог от страх от страдание. Когато отишли да принесат жертва на идолите, той се затичал, обзет от ревност за правда, викайки с висок глас „срам за тях“. Веднага бил арестуван и отведен пред градския префект. Той се изправил пред разпит смело и за да докаже глупостта на езическия култ, поискал да доведат дете, избрано произволно от тълпата на площада. Роман попитал момчето дали е по-разумно да се покланя на единствения Бог и Създател на света или на многото богове на езичниците. Показвайки се по-мъдър от езичниците, детето без колебание решило да избере Бога на християните. Префектът изпаднал в ярост, че е бил изложен на нелепост, и наредил младият изповедник да бъде подложен на мъчения.“ далеч в присъствието на майка си. Детето издържало мъките без да трепне, но казало на майка си, че е жадно и иска да пие. „О, скъпи мой сине“, отвърнала възхитителната жена, „не пий тленна и временна вода, но запази смелостта си, за да пиеш жива и вечна вода в Божието царство!“ Детето било обезглавено, а свети Роман бил осъден на изгаряне до смърт. Той приел присъдата с радост и с сияещо лице бил отведен несъпротивително на кладата. Тъй като императорът бил в града, палачите изчакали решението му, преди да запалят огъня, и доблестният мъченик възкликнал при забавянето: „Къде е огънят, който е приготвен за мен?“ Но екзекуцията била отложена, за да може той да бъде доведен лично пред императора. Осъзнавайки, че християните се радват на смъртта на мъченик като вход към вечния живот, тиранът искал да увеличи страданията на Христовия атлет, като отложи момента на освобождението. Той заповядал на палачите да откъснат езика му, който Роман доброволно предложил, и той по чудо продължил да хвали Бога и да насърчава верните, след като бил отрязан. След това мъчение той бил затворен за дълго време във вериги до рождения ден на императора. Това се празнувало в цялата империя и било обичайно да се освобождават затворниците. Но Роман не бил освободен; със смачкани крака в кладата, той бил тайно удушен в тъмницата си и така получил украшението на мъченичеството, както желаел.“ (Синаксарион)

Свети новомъченик Анастасий Епирски (1750) и Даниил, когото той обърна във вярата

Анастасий и сестра му били гръцки селяни, живеещи в Епир под османско владичество. Един ден през селото им минала група турци, водени от Муса, син на местния паша (управител). Муса бил поразен от красотата на сестрата на Анастасий и се опитал да я залови, но Анастасий се хвърлил върху турците и се борил с тях достатъчно дълго, за да може сестра му да избяга. Бащата на Муса арестувал Анастасий и го довел пред себе си и, впечатлен от смелостта му, се опитал да го обърне към исляма с много средства: заплахи, побоища и предложения за светски почести; но Анастасий устоял и бил хвърлен в затвора.

Муса бил трогнат от начина, по който Анастасий понасял всички тези изпитания и изкушения, и искал да научи повече за вярата, която го крепила. Отишъл тайно в килията на Анастасий, надникнал вътре и видял двама млади мъже с блестяща на вид с затворника. Те изчезнали веднага щом Муса влязъл. Анастасий казал на Муса, че това са ангели, които пазят и помагат на всеки християнин, особено когато страда за Христос. Той също така обяснил по прост начин Евангелието на Иисус Христос, което позволява на Неговите последователи да не ценят светските неща. Муса, дълбоко трогнат, се хвърлил в краката на Анастасий и поискал да стане християнин. Анастасий му казал да изчака до подходящия момент, защото обръщането му във вярата ще накара баща му да преследва всички християни, които са под негова власт. Няколко дни по-късно, през 1750 г., Анастасий бил обезглавен по заповед на пашата.

Скоро след това Муса посетил гробницата на свети мъченик и получил видение на Анастасий, който му се явил обгърнат от светлина и го подтикнал да продължи по пътя към Христос. Муса избягал от владенията на баща си на Пелепонес, където получил напътствия във вярата от възрастен аскет. След това пътувал до Венеция, за да бъде кръстен, без да се страхува от отмъщение от турците. С течение на времето станал монах на Корфу, получавайки монашеското име Даниил. Там живял в аскетизъм, но в него нараствало желанието да вкуси мъченичество за Христос, затова пътувал до Константинопол, за да обяви обръщането си във вярата на мюсюлманите. Но християните там го разубедили, знаейки, че обръщането във вярата на такъв виден турчин, ако се разбере, би довело до отмъщение срещу християните. Свети Даниил се завърнал на Корфу, където основал църква в чест на свети Анастасий и починал в мир.