Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Галатяни 1.11-19 (Апостол)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Лука 7.11-16 (Евангелие)

11На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наи'н; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. 12А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. 13Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. 14И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! 15Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. 16И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Свети мъченик Аретас и събратята му (524)

„Тези мъченици се бориха за благочестието през 524 г. в Наджран, град в Арабия Феликс (днешния Йемен). Когато Дху Нувас, владетел на племето Химяри в Южна Арабия и юдаист, взе властта, той се опита да изтреби християнството, особено в Наджран, християнски град. Въпреки съветите на Аретас, вожд на Наджран, градът се предаде на Дху Нувас, който веднага наруши дадената от него обещание и се опита да принуди града да се отрече от Христос. Водени от свети Аретас, стотици мъченици, включително жени, деца и бебета, смело устояха на заплахите му и бяха обезглавени и изгорени. След като мъжете бяха убити, всички свободно родени християнски жени от Наджран бяха доведени пред тирана и им беше заповядано да се отрекат от Христос или да умрат; но те упрекнаха преследвача с такава смелост, че той каза, че дори мъжете не са го обиждали толкова презрително. Толкова голяма беше вярата им, че в целия Наджран не се намери нито една жена, която да се отрече от Христос, въпреки че някои от тях претърпяха мъчения, по-горчиви от тези на повечето мъже. В съюз с Византия, етиопският цар Елесбан освободил Наджран от Дху Нувас скоро след това и построил църкви в чест на мъчениците. Наджран станал място за поклонение до възникването на исляма век по-късно. В края на живота си цар Елесбан, наричан още Калеб, се оттеглил в уединение като отшелник; той изпратил короната си в Йерусалим като дар за Църквата на Светия Гроб. Той също се почита на този ден като светец. Името на Свети Аретас на арабски, Харит, означава „орач, земеделец“, много подобно на „Георги“ на гръцки. (Великият Хорологион)

Етиопия все още е християнска нация, заобиколена от ислямски държави. Името на покойния император Хайле Селасие означава на етиопски „Силата на Троицата“.