Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Светите чудотворци и безсребърници Кир и Йоан и онези, които са с тях (311)

Те се причисляват към безсребърните лекари. Кир беше лекар, живял в Александрия. Като благочестив християнин, той лекуваше не само телата, но и душите, довеждайки мнозина към Христос, и често лекуваше чрез молитва, а не чрез употребата на лекарства. Често казваше на пациентите си: „Ако искате да се предпазите от болести, внимавайте да не съгрешавате, защото в повечето случаи болестта е резултат от греха.“ Когато започнало преследването на Диоклетиан, Кир бил доносен на езическия управител и избягал в Арабия, където станал монах. Там придобил голяма слава, като лекувал много болести, използвайки само знака на кръста.

Йоан беше войник от Едеса, който чул за делата на Кир и, напуснал армията, го потърсил. Те се срещнали в Египет, където Йоан станал монах и ученик на Кир, присъединявайки се към него в практикуването на добродетелите и в изцеляването на болести чрез молитва.

Те чули за ареста на една християнка на име Атанасия и нейните дъщери Теоктиста и Евдоксия. Загрижени, че нежните девойки може да се отрекат от Христос под мъчения, двамата монаси ги потърсили, за да ги окуражат в изповядването на вярата. Самите те били заловени и управителят решил да ги подложи на мъчения пред жените, смятайки, че това ще сломи духа им. Вместо това Кир и Йоан понасят страданията си толкова търпеливо и смело, че жените само се укрепват в решимостта си. Виждайки, че е провалил, управителят заповядва всичките пет да бъдат обезглавени. Телата им са положени в църквата „Св. Марко“ в Александрия.

През V век мощите на светиите Кир и Йоан бяха пренесени в църква в Абукир, близо до Александрия, от свети Кирил (9 юни). Там те бяха източник на многобройни изцеления и чудеса, а светилището се превърна в едно от най-големите места за поклонение в християнския свят.

Преподобен Никита, отшелник от Киевските пещери и епископ на Новгород (1108)

Неговата STORY е забележителна STORY за духовно заблуждение (прелест на руски) и покаяние за заблуждението. Никита е бил млад и ревностен монах от Киевската пещерна лавра, който, против съвета на своя игумен Св. Никон (25 март), се оттеглил сам в пещера и се затворил в нея. Няколко време по-късно младият монах усетил възхитителен аромат, изпълващ пещерата му. Смятайки, че получава божествено откровение, той извика: „Господи, яви ми Себе Си, за да Те почитам лице в лице!“ Глас отговори: „Изпращам ти ангел: прави всичко, което ти каже.“ Скоро дяволът се яви пред него като „ангел на светлината“ и Никита, напълно заблуден, падна ничком пред него. Дяволът му заповяда да спре да се моли и да посвети цялото си време на четене и запомняне на Стария Завет. Никита се подчини без да задава въпроси. След известно време дяволът започна да му разкрива неща, които се случваха във външния свят, така че младият монах придоби репутация на пророк сред посетителите на пещерата му. Когато Старейшините на пещерите осъзнали, че Никита никога не говорил на посетителите си или на когото и да било за Новия Завет, решили, че е бил омагьосан от дявола. Разбивайки вратата на пещерата му, те прогонили измамника с молитвите си и насила върнали младия отшелник в манастира.

Веднага щом злият ангел беше прогонен, Никита стана като малко дете: той мигновено забрави целия Стар Завет (който беше практически запомнил) и дори загуби способността си да чете, така че трябваше да бъде изпратен отново на училище. Бавно той се върна към себе си, осъзна своето предишно заблуждение и се покая със сълзи. След това той се посвети на смирението и послушанието в монашеската общност. Покаянието му и напредъкът му в добродетелите бяха толкова големи, че по-късно той беше ръкоположен за епископ на Новгород. Той почина в мир през 1108 г. и стана известен с многото чудеса, които извърши, особено с изцеляването на слепи.

Марцела от Рим (410)

Дъщеря на видна римска фамилия, тя била омъжена против волята си, но овдовяла след по-малко от година. По примера на пророчицата Анна, тя посветила вдовството си на Бога и превърнала красивата си къща в Рим в манастир, където живеела в строг аскетизъм.

„Когато Църквата беше раздирана от спорове относно ученията на Ориген, Света Марцела мълча за известно време, но накрая реши да се застъпи за православието и, запазвайки мил и нежен тон в разговорите, успя да опровергае аргументите на еретиците.“ (Ормилия Синаксарион)

Когато готите нахлуха и ограбиха Рим през 410 г., те нахлуха в къщата ѝ. Марцела ги посрещна спокойно, но когато те поискаха пари, тя отговори, че от никой, облечен толкова бедно като нея, не може да се очаква да има пари. При това нападателите я пребиха безмилостно, въпреки напредналата ѝ възраст. Тя понасяше ударите им без да се оплаква, молейки само да пощадят духовната ѝ дъщеря Принципия. Дълбоко трогнати от отговора ѝ, варварите я заведоха заедно с ученичката ѝ в църквата „Св. Павел“, където тя почина два дни по-късно.