Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Нашият преподобен отец Максим Изповедник (662)

Роден е в благородно семейство в Константинопол през 580 г. (Но според наскоро открит документ, той може би е роден в Палестина.) Още от ранна възраст проявява необикновена набожност и дълбоко богословско разбиране и написва някои от най-дълбоките богословски трудове на Църквата. Става главен секретар на император Ираклий и на неговия внук Констант. Но когато монотелитската ерес се наложила в царския двор, Максим не могъл да понесе да бъде заобиколен от тази заблуда и заминал за манастира в Хрисополис, където по-късно станал игумен. От манастира той се борил срещу монотелитизма в проповеди и трактати, които оказали значително влияние; до такава степен, че император Констанс му наредил или да приеме монотелитското учение, или да мълчи. Максим отказа и двете и беше арестуван. Езикът му беше изтръгнат, дясната му ръка отрязана, а той беше осъден на изгнание. Той умря от раните и мъченията си, докато все още беше в затвора в очакване на депортация, на възраст от осемдесет и две години, през 662 г. „Великият Хорологион“ коментира, че „по това време само той и неговите няколко ученици са били православни в Изтока“. Въпреки това, неговата самотна и скъпоструваща позиция, чиито плодове той не е видял приживе, е съхранила православната вяра, когато и императорите, и патриарсите са се отклонили от нея.

Дясната ръка на Свети Максим се почита днес в манастира „Свети Павел“ на Атон.

Света мъченица Агнес от Рим (ок. 304 г.)

Тя била девица от благородно потекло, живяла в Рим по времето на царуването на Диоклетиан. Бил е мъченица на дванадесетгодишна възраст. От ранна възраст обичала целомъдрието („Агне“, произходът на името ѝ, означава „чиста“ или „целомъдрена“ на гръцки). Нейната чистота станала толкова известна, че тя била търсена от много жени в Рим, които тя увещавала да приемат Христос като единствения истински Бог и да Го почитат с целомъдрието си. Заради това с времето тя била арестувана и заведена пред градския префект. Когато тя отказа да се отрече от Христос, префектът я предаде на публичен дом; но всеки, който се опита да я изнасили, беше по тайнствен начин възпрепятстван, а един особено жесток и развратник беше чудотворно поразен от смърт. Пред войниците на префекта Агнес се помоли на Бога и мъртвият човек беше възкресен. Много езически зрители, както и самият префект, извикаха: „Велика е силата на християните!“ Но други твърдяха, че Агнес е извършила това чудо чрез магия и трябва да бъде убита. Префектът нареди тя да бъде изгорена на клада. Тя отдаде живота си спокойно и с молитви на устните си. Някои християни събраха мощите ѝ и ги положиха в гробница, където по-късно бе построена величествена църква. Светите мощи на Света Агнес остават източник на изцеление и до днес.

Нашият Свети Отец Максим Гръцки (1556)

Роден е като Михаил Тиволис през 1470 г. В ранната си младост заминава за Италия, където много учени са потърсили убежище, за да съхранят гръцката култура въпреки падането на Константинопол. След като завършва образованието си във Флоренция, през 1507 г. отива на Светата планина и постъпва в манастира Ватопеди, където получава името Максим. Десет години по-късно е изпратен в Русия в отговор на молба на великия княз Василий Иванович, който търси някой, който да преведе на славянски език произведенията на Светите Отци върху Псалтира, както и други църковни книги. Максим завършва тази работа с такъв успех, че е задържан в Русия, за да коригира съществуващите преводи (от гръцки на славянски) на Свещеното Писание и литургичните книги, както и да проповядва. Работата му предизвикала завистта на някои местни монаси и Максим бил несправедливо обвинен в заговор срещу княза. През 1525 г. той бил осъден като еретик от църковен съд и изпратен в манастира Волоколамск, където живял като затворник, не само понасяйки студ и крайни физически лишения, но и лишен от Светото причастие и достъп до книги.

Един ден пред него се явил ангел и му казал: „Имай търпение: ще бъдеш избавен от вечните мъки чрез страданията тук, на земята.“ В знак на благодарност за това божествено утешение свети Максим написал канон на Светия Дух върху стените на килията си с въглен, тъй като му било отказано ползването на хартия и перо. (Този канон се пее в понеделник след Петдесетница в някои руски и сръбски манастири). Шест години по-късно той беше съден отново и осъден на доживотен затвор в окови в манастир в Твер. За щастие, епископът на Твер го подкрепи и той успя да продължи своята богословска работа и да поддържа обширна кореспонденция въпреки затварянето си. Той издържа тези сурови условия в продължение на двадесет години. Към края на живота си той най-накрая е освободен от царя в отговор на молбите в негова защита от патриарсите на Константинопол и Александрия и намесата на благочестиви руски благородници. Той е посрещнат с почести в Москва и му е позволено да продължи богословската си работа в Лаврата. Цар Иван IV започнал да го почита високо, отчасти защото светецът предсказал смъртта на сина на царя. Когато царът свикал Църковен събор, за да се бори с ученията на някои, които внесли калвинистката ерес в Русия, той помолил св. Максим да присъства. Твърде стар и слаб, за да пътува, светецът изпратил на Събора блестящо опровержение на ереста; това било последното му писмено произведение. Той почина в мир през 1556 г., на възраст от осемдесет и шест години. Не след дълго след смъртта му, той беше прославен от Църквата в Гърция като Св. Изповедник и „Просветител на Русия“. През 1988 г. (!) той беше добавен в календара на светиите от Московската патриаршия.