Яков 2.1-13 (Апостол)

1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие. 2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, 3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, 4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли? 5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? 6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? 7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате? 8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите. 9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници. 10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. 11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. 12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата. 13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

Марк 10.23-32 (Евангелие)

23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, 30и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. 31А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. 32Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

Светият ни отец Павел от Тива (342)

Той е роден в Египет по времето на император Деций. Въпреки че родителите му са му оставили голямо наследство, той го е изоставил и е избягал в пустинята около 250 г., за да се спаси от кървавите преследвания на християните, които са бушували по това време. След като е вървял няколко дни, той е намерил изолирана пещера с голяма палма и извор с прясна вода наблизо. Заселил се тук в уединение, той се е посветил на постоянна молитва.

Минали много години. Свети Антоний Велики, навършил деветдесет години (около 342 г.), бил изкушен от мисълта, че никой друг никога не е живял живот, толкова посветен на Бога, колкото неговият. Тази нощ в сън му било казано, че в пустинята има друг отшелник, по-съвършен от него, който е навършил 113 години. Антоний станал, взел тоягата си и тръгнал направо към пустинята, уповавайки се на Бога да го води там, където трябвало да отиде. Бил заплашван от различни зверове, изпратени от дявола, но ги укротил със знака на кръста и те му показали пътя, по който трябвало да върви. Накрая един вълк го завел до пещерата на Свети Павел. Те се прегърнали като братя в Христа и прекарали нощта в молитва. На следващия ден Павел споделил на Антоний, че е на прага на смъртта и че Бог е довел Антоний там, за да му осигури достойно погребение. Както беше казал, Свети Павел починал на следващия ден и, с много сълзи, Свети Антоний го погребал в наметало, дадено му от Свети Атанасий Велики, подпомаган от два лъва, които изкопали гроба с лапите си.

Нашият Свети Отец Йоан Каливит (живеещият в колиба) (ок. 450)

Той беше син на Евтропий, виден сенатор, и Теодора, които живееха в Константинопол. На дванадесетгодишна възраст той тайно избяга от дома си, като взе със себе си само Евангелието. Влизайки в манастира на Незаспиващите в града, той се посвети с пламенност на живот, изпълнен с молитва, самоотричане и послушание. В продължение на три години ядеше само в неделя след причастие и стана толкова слаб и измършал, че не приличаше на младия благородник, който беше влязъл в манастира.

Измъчван от копнежа да види родителите си, но нежелаещ да се откаже от аскетичната борба, той напусна манастира с благословията на игумена, облечен в просяшки дрипи, и се настани в бедна колиба близо до портата на родителския си дом. Тук той живееше, осмиван от онези, които някога бяха негови слуги, и презиран от собствените си родители, които вече не го разпознаваха.

След три години Христос му се явил и му казал, че краят му наближава и че след три дни ангели ще дойдат да го отведат у дома. Йоан изпратил послание до родителите си, молейки ги да посетят колибата му. Объркани, те дошли, а Йоан, показвайки им Евангелието, което му бяха дали като дете, им разкрил, че е техният син и че е на път да умре. Те го прегърнали, радвайки се на събирането си, но плачейки за напускането му от този живот. Веднага след това той предал душата си на Бога.

Цял Константинопол беше развълнуван от тази STORY и големи тълпи дойдоха на погребението на Йоан. По-късно на мястото на колибата му беше построена църква и там се случиха много чудеса чрез молитвите на светеца.

Света Ита от Килиди, Ирландия (570)

Нежната и майчинска Света Ита произхождала от рода на великите крале на Тара. От младостта си тя обичала Бога пламенно и блестяла със сиянието на душа, която обича добродетелта. Благодарение на чистотата на сърцето си тя била способна да чува гласа на Бога и да го предава на другите. Въпреки съпротивата на баща си, тя приела монашеския живот още в младостта си. В послушание към откровението на ангел, тя отишла при народа на Уи Конейл в югозападната част на Ирландия. Докато била там, били положени основите на манастир. Той скоро се превърнал в монашеско училище за образование на момчета, като бързо станал известен с високото си ниво на обучение и морална чистота. Най-известният от многото й ученици е Свети Брендан от Клонферт (16 май). Тя премина в отвъдния свят в голяма святост, за да пребивава вечно с възкръсналия Господ през 570 г.

—от календара на Свети Херман за 2003 г.

Св. преподобни Прохор Пшински (XI в.)

Свети Прохор Пшински е един от тримата велики български пустинножители - последователи на Свети Йоан Рилски, заедно с Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски. Той се подвизава в планината Пшиня (дн. Южна Сърбия), където живее в строг аскетизъм и непрестанна молитва.

Първоначално паметта му е на 14 септември, но поради съвпадение с великия празник Въздвижение на Светия Кръст, честването е преместено на 15 януари. Около неговото убежище е основан Пшинският манастир.

Св. преподобни Гавриил Лесновски (XI-XII в.)

Свети Гавриил Лесновски е роден в село Осиче, Паланешко. Той е един от тримата велики български пустинножители, следващи духовната традиция на Свети Йоан Рилски. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, те формират тройцата светии, които продължават рилския аскетичен идеал.

Свети Гавриил се оттегля в Лесновската планина, където живее в усамотение, пост и молитва. Около неговото убежище по-късно е основан Лесновският манастир. Паметта му се чества заедно с тази на Св. Прохор Пшински.