Яков 1.1-18 (Апостол)

1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато. 2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, 3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; 4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. 6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; 7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. 8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. 9Униженият брат да се хвали със своята висота, 10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: 11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. 12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. 13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, 14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; 15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. 17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. 18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.

Марк 10.11-16 (Евангелие)

11Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува. 13И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. 14Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 15Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. 16И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.

Светите мъченици Хермил и Стратоник (315)

Хермил е бил дякон в Сингидунум (днешния Белград) по времето на царуването на Лициний. Когато е бил арестуван, той с радост е посрещнал войниците, дошли да го заловят. Когато е изповядал Христос пред магистрата, е бил бит, измъчван, а след това хвърлен в затвора. Там той се моли да му бъде позволено да участва в спасителното Страдание на Христос и чу глас, който го увери, че след три дни ще получи венец на мъченик.

Стратоник, неговият тъмничар, бил добросърдечен човек и тайно християнин, и плакал, като виждал мъченията, на които бил подложен Хермил. Виждайки това, войниците започнали да го разпитват; и, като видял, че часът му е дошъл, той на свой ред открито изповядал Христос. Заради това бил хванат, бичуван и хвърлен в затвора заедно с брат си в Христос. На следващия ден и двамата бяха вързани, завързани в мрежа и хвърлени в Дунава, където получиха обещаните им от Бога венци. Телата им бяха изхвърлени на брега няколко дни по-късно, намерени от християни и погребани с почести.

Нашият Свети Отец Максимос Кавсокалибит (Изгарящият колиби) (1365)

Роден в Лампсак на Хелеспонт, той стана монах на седемнадесетгодишна възраст. Когато духовният му отец почина, той отиде на поклонение в Константинопол, където прие аскезата на лудостта за Христа, преструвайки се на луд, за да скрие добродетелите и борбите си от света. След това отиде в Великата Лавра на Св. Атанасий на Атон, където живееше като обикновен монах в пълно послушание. Един ден в сън му било казано да отиде на върха на Атон, за да получи (като Мойсей) плочите на духовния закон. Той се молил непрестанно на върха на Светата планина в продължение на три дни, след което му се явила Божията Майка, обградена от ангели. Тя му дала чудотворен хляб за прехрана и му казала да живее в уединение по дивите склонове на Атон. Оттогава нататък той живеел отделен, бос при всякакви климатични условия. Той си строел примитивни подслони от клони и храсти; след като живеел в един от тях за кратко време, го изгарял и се премествал на ново място. Така получил името Кавсокалибит, „изгарящият колиби“, от другите монаси, които го отхвърляли като луд.

Свети Григорий Синайски (6 април), един от великите исихасти, чул за свети Максим и побързал да се срещне с него. Когато се срещнали, свети Максим пренебрегнал обичайното си мълчание по молба на свети Григорий и двамата разговаряли заедно в продължение на много часове. Свети Григорий бил изумен от чудесата, които Бог извършил в свети Максим, от дълбочината на духовното му разбиране и от красноречието му. Връщайки се при близките монаси, той каза: „Той е ангел, а не човек!“ Той умолява Свети Максим да се откаже от номадския си живот и от притворното си лудост и да живее сред събратята си монаси за тяхно назидание. Свети Максим направи това. Той се настани в една от грубите си колиби, хранейки се с хляб, чудесно даден от небето, и с морска вода, която ставаше сладка чрез молитвата му. Той приемаше и съветваше всички монаси, които го търсеха, и през годините беше посетен от двама императори и от патриарха на Константинопол. В последните си години той се върна в малка килия в своята Лавра, където почина в мир на възраст от деветдесет и пет години. Монасите от Атон веднага го почитаха като светец.

Свети отец Хиларий, епископ на Поатие (369)

„Светият йерарх Хиларий е роден от езически родители в Галия и е получил образование по философия и реторика. В време, когато езичеството все още е било силно в Галия, Свети Хиларий разбрал лъжливостта на многобожието, станал християнин и голям защитник на новата си вяра. Около 350 г. той е ръкоположен за епископ на Поатие, когато Арл и Милано са били в ръцете на арианите, а арианинът Констанций е бил единствен император. Подобно на своя съвременник Свети Атанасий, епископството на Свети Хилари е било една дълга борба срещу арианите. Като епископ на Поатие, Свети Хилари предвижда бъдещото величие на Мартин (виж 12 ноември) и го привлича към себе си. През 355 г., когато му е било поискано да се съгласи с осъждането на Свети Атанасий от Миланския събор, Хиларий написал послание до Констанций, в което осъждал злините, извършени от арианите, и искал, наред с други неща, възстановяването на православните епископи, включително Атанасий. Заради това Хиларий бил изгонен в Мала Азия, където написал най-великото си произведение „За Троицата“. Свети Хиларий се завърна в епархията си през 360 г., където Свети Мартин отново го потърси. Тогава Свети Хиларий благослови Мартин да основе манастир близо до Поатие, където Мартин остана, докато не беше ръкоположен за епископ на Тур през 371 г. В последните си години Свети Хиларий се бореше за свалянето от престола на Ауксентий, арианския епископ на Милано, но като се престори на православен, Ауксентий запази епархията си. Свети Хилари почина в мир около 368 г. Ауксентий умря през 374 г. и бе наследен от Свети Амброзий, който продължи борбата на Свети Хилари срещу арианството.” (Великият Хорологион, адаптирано)