1 Коринтяни 12.12-26 (Апостол)

12И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос. 13Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени. 14Защото и тялото не се състои от един член, а от много. 15Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото? 16И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото? 17Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието? 18Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. 19И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? 20А сега - много членове, пък едно тяло. 21И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате. 22Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни; 23и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест; 24и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест, 25за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. 26И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.

Матей 18.18-22, 19.1-2, 13-15 (Евангелие)

18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. 21Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

1Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан. 2Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там. 13Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха. 14Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. 15И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

Свети мъченик и архидякон Еуплюс от Катания (304)

Той бил дякон от Катания в Сицилия по времето на царуването на Диоклетиан. По време на преследването на християните там, Еуплюс се явил пред управителя и се обявил за християнин. Докато бил измъчван на мъченията, управителят му заповядал да се поклони на Марс, Аполон и Ескулап, но той отговорил, че се покланя на Отца, Сина и Светия Дух. Той бил обезглавен през 304 г. Чудотворните му мощи се съхраняват в селото Вико делла Батония близо до Неапол.

Светата мъченица Сусана Дева и съпътстващите я (295-296)

Тя била дъщеря на Гавиний, християнски свещеник в Рим, и племенница на папа Гай. Осиновеният син на император Диоклетиан, Максимиан, искал да се ожени за Сусана, но тя не желаела да се омъжи за никого, още по-малко за езичник. Патрициите Клавдия и Максима били изпратени при Сусана от императора, за да ѝ предадат предложението на Максимиан; но вместо това тя обърнала и двете, както и всичките им домакинства, към вярата. Разгневеният император наредил Клавдия, Максима и техните семейства да бъдат екзекутирани, а след това и самата Сусана да бъде обезглавена. Съпругата на императора Съпругата на императора, Серена, била тайна християнка и тайно взела тялото на Сусана и го погребала. Скоро след това бащата на Сусана, Гавиний, и чичо ѝ, папа Гай, също претърпели мъченическа смърт.

Свети Нифон, патриарх на Константинопол (1508)

Роден е в Гърция и още в млада възраст става монах, прекарвайки много години в аскетизъм на Светата Гора. Против волята си е назначен за епископ на Солун, а след това за патриарх на Константинопол. Изгонен е от султана (Прологът не посочва причината) , служил е като архиепископ във Влашко за известно време, след което се е върнал в манастира „Дионисий“ на Светата Гора, където е починал на деветдесетгодишна възраст. Той е съставил „Молитвата при отпътуване“, използвана в погребалната служба.

Почиване на отец Георги Флоровски (1979) (29 юли по стария календар)

---