1 Коринтяни 7.35-8.7 (Апостол)

35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. 36Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. 37Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. 39Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. 40Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. 2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. 3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. 4- Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. 5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - 6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. 7- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

Матей 15.29-31 (Евангелие)

29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. 30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, 31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.

Праведният Евдоким от Кападокия (9 в.)

“ Свети Евдоким е бил от Кападокия, син на благочестиви и най-прочути родители, патриции по ранг. Той особено е култивирал целомъдрието и милосърдието, първото – като никога не е срещал погледа на жена, а второто – като с радост е задоволявал нуждите на бедните. Когато е бил назначен за военен командир на Кападокия, той е продължил по праведния си път, проявявайки милосърдие и правота във всичките си дела. Живеейки така в благочестие, тихо и без показност , той напусна този живот на трийсет и три години, около 840 г., по време на царуването на иконоборца Теофил. Не след дълго след погребението му, гробът му се превърна в извор на безкрайни чудеса, тъй като Бог разкри добродетелта, която Евдоким се беше стремил да скрие; когато по-късно гробът му беше отворен, тялото му беше намерено нетленно. Светите му мощи бяха пренесени в Константинопол.“ (Великият Часослов)

Праведният Йосиф от Ариматея (1-ви век)

„Благородният Йосиф“ беше таен последовател на Христос и богат член на еврейския Синедрион (управляващ съвет); именно той предостави гроба на Христос. Когато вярата му стана известна, той беше изгонен от Синедриона, от синагогите и от Светата земя и пътуваше из много земи, проповядвайки Евангелието на Христос. Според някои сведения той в крайна сметка стигна до Англия, където почина в мир.