1 Коринтяни 7.12-24 (Апостол)

12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; 13и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. 14Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 15Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. 16Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? 17Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. 18Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. 19Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. 20Всякой да си остава в званието, в което е призван. 21Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. 22Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. 23Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. 24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

Матей 14.35-15.11 (Евангелие)

35Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: 2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. 3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - 6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8"тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки". 10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: 11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

Свети мъченик Калиникос от Гангра в Мала Азия (ок. 250 г.)

Той е роден в Киликия в благочестиво семейство. Той е оставил всички земни блага и е посветил живота си на проповядването на Евангелието на Христос, за което е бил арестуван в Анкира от управителя Сацердос. Когато му е било заповядано да се поклони на идолите или да понесе мъчения, Калиникус е отговорил: „ Всяко мъчение за моя Бог ми е толкова приятно, колкото хлябът за гладния човек.“ След жестоки мъчения управителят го обува в обувки, в които са забити нагоре с главата пирони, и го кара да върви пеша до град Гангра. (Управителят се страхувал да го задържи в Анкира, тъй като много хора се обръщали към Христос чрез примера на светеца.) По пътя, когато войниците ожадняли, Калиникус се помолил на Бога и извадил вода от скала. В Гангра той бил хвърлен жив в пещ. Когато огънят угаснал, мъртвото му тяло било намерено напълно невредимо.

Света мъченица Серафима (II в.)

Тя била девица от Антиохия, която живеела (вероятно като робиня) в дома на Сабина, съпругата на един сенатор. Когато Серафима довела съпругата на сенатора към вярата в Христос, управителят я повикал пред себе си. Тъй като тя останала твърда във вярата си, той я хвърлил в затвора и изпратил през нощта няколко млади мъже в килията й, за да я осквернят. Когато те пристигнали, тя се молела на Бога и пред тях се явил ангел Господен, облечен в светлина и носещ меч; и младежите паднаха в безсъзнание. Накрая Серафима получи своята мъченическа корона, когато беше обезглавена по заповед на управителя. Сабина, съпругата на сенатора, се възстанови и погреба тялото ѝ, от което извираше лечебна смирна. Това се случи по времето на царуването на Адриан.