Римляни 15.17-29 (Апостол)

17И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога, 18защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело, 19със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик. 20При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа, 21а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят". 22Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас. 23Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас, 24кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко. 25А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите, 26защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим. 27Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага. 28След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания. 29А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.

Матей 12.46-13.3 (Евангелие)

46И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. 47И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. 48А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? 49И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; 50защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.

1А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. 2И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.